"Набуко" щеше да има по-голямо значение от влизането ни в Европейския съюз и НАТО, защото щеше да се прекрати енергийният монопол от страна на Русия, който монопол винаги е давал възможност за различен политически и икономически натиск.

Това каза пред Нова телевизия юристът Димитър Абаджиев. Според бившия ни представител в "Набуко" провалът на проекта е "абсолютно поражение на Запада".

Управлението на Путин доведе до това, че на 90% икономиката зависи от износ на енергоизточници. Не Путин, и Русия е виновна - виновни сме ние и ЕС, защото позволи той да си изиграе картите и оттеглянето на подкрепата от страна на САЩ също, каза Абаджиев.

Проектът предлагаше една алтернатива, една диверсификация и щеше да даде възможност на България и на другите страни от Европа да имат достъп до едно от най-големите находища в Каспийския регион. "Не просто, защото щеше да има друга голяма тръба, а защото щеше да има други геополитически параметри", коментира той.

Според него безсилието на Европейския съюз да формира единна позиция по енергийните приоритети е една от причините за пропадането на проекта. "Първо, абсолютното безсилие на ЕС да формира единна политика по енергийните приоритети и ако ЕС наистина осъзнаваше ефекта и важността на "Набуко", той можеше още преди няколко години да финансира неговото изграждане, което беше около 8 млрд. евро, вместо да търси финансиране от самите държави и да чака доставките на газ. ЕС допусна и да се създаде Трансадриатическия газопровод, което даде възможност да се отслаби идеята за "Набуко". Втората причина – абсолютно агресивната политика на Русия срещу "Набуко". Искам да подчертая, че не Путин и Русия са виновни. Виновни сме европейците, че допуснахме Путин да си изиграе картите. На трето място, за съжаление оттеглянето от активно участие на САЩ като политика в Централна и Източна Европа", каза той. Абаджиев сравни провала на "Набуко" с поражението на България във Втората световна война и конференцията в Ялта през 1945 г. По думите му, САЩ са решили, че за тях е по-важна Гърция, защото има стратегически приоритет.