Болен, тъжен, безработен и отчаян продължава да живее Атанас Генчев със спомените от злокобния 7 декември 2006 г., когато автобус падна от моста край Бяла и 18 души отидоха курбан. От 30 пътници Атанас спасява 11, които оцеляват. И до ден днешен той кара автобус и щом стигне до моста спира, отбива в дясно, стои малко и пак тръгва. Така обявеният за "Най-достоен човек" за 2006 г. отдава почит на онези, които не успя да спаси от смъртта. Почти 7 години след трагедията Атанас продължава да сънува кошмари, разказа той в "ДикOFF" по Нова телевизия.
За спасените 11 души Атанас получава статуетка, грамота и 200 лв., което прави по 18,18 лв. на спасен живот. А за шофьора причинил катастрофата Синан Алиев 10 г. затвор, което се пада по 7 месеца за убит живот. Нищо не искам, само едно уважение което не получих, казва Генчев.

"Автобусът се разпра като консервна кутия, всички пътници около 30, се събраха на 2 квадратни метра. Кой жив, кой вика, кой умрял - нещо ужасно. Почнаха да звънят телефоните на живите и умрелите. Тая картина ми върви като на лента. Дърпам човека, излиза без ръка без крака, стомахаът му разпран като животно. Най-натрапчиви са ми писъците за помощ и звъна на телефоните", разказва кошмарите си Атанас.

Като дошли от Бяла има казали да се разкарат. Ако имало още помощници повече хора щели да спасят. На предела на силите си бях. Съжалявам, че, ако имаше още някой, а не да зяпат отгоре, щяхме да спасим повече хора. Имаше хора, които се задушиха и това ми тежи, разказва Атанас. Прибира се на разсъмване и казва на майка му да не светва. По дрехите му имало кръв и мозък.

"Уверихме се, че ние българите не сме хора. Да помагаме слязохме аз и Ивелин, а горе на моста стояха зяпачи като лястовички като полет за топлите страни, разказва Атанас и допълва - не мислиш, действаш спонтанно. Не на всеки психиката може да издържи това.

Атанас казва истината за трагедията на някой хора и впоследствие остава без работа. Дори следовател го попитал защо отишъл долу да спасява и да вади хората. "Ако там беше дъщеря ти, нямаше да сляза", отсякъл Атанас.

Той искал едно уважение, а получил обиди и останал без работа. Вместо благодарност съселяните му говорили че той отишъл да обира пари и златни пръстени от хората в автобуса.

Съжалявам, защото си разпилях здравето и останах без работа, признава Атанас. "Сега е много уплашен, стряска се и се лекува, сърцето му е зле, зъбите му изпадаха", казва майка му. Съвестта ми е чиста. Спокойно мога да ям хляб. Има хора, които ще продължат да не могат да спят", казва спасителят на 11 живота на злокобния 7 декември 2006 г. край Бяла.