Българите зад граница възприемат нашите медии като
консулства и при нужда търсят помощ от тях, споделят
участници в предстоящата Девета световна среща на българските
медии, организирана по инициатива на Българската телеграфна
агенция и Асоциацията на българските медии по света.
Повече от 50 български медии зад граница и 15
информационни агенции ще обсъждат въпроса за институционалната
значимост на българските медии в тазгодишното издание на
световната среща на българските медии (14-18 октомври 2013 г.)
на тема "Медиите и националните каузи". Форумът ще се състои в
София, Пловдив и Велико Търново.
"Ало, посолството" е най-честата реплика, която се чува
на телефоните в българските редакции в чужбина. "Затова и
направихме такава рубрика във вестник "Алия", която се опитва
да бъде посредник между сънародниците ни в Израел и нашето
дипломатическо представителство там", казва Силвия
Авдала (Израел), участник в предстоящата среща на българските
медии зад граница.
Заради затрудненото общуване с българските
институции, изпадналите в нужда българи в чужбина молят
редакциите за съдействие по спешни въпроси от социален характер,
въпроси, свързани с дискриминация и с вътрешния живот на
общността, проблеми със задгранични паспорти, визи, здравни
осигуровки, измами, престъпления.
"Вестник "Нова дума" е институция, казват
голяма част от представителите на българите в Испания",
коментира Йосиф Давидов (в."Нова дума", Испания), но това се
откроява като особено актуален въпрос за общностите с наши
сънародници в целия свят.
Над 2 млн. са българските граждани в чужбина по последни
данни (от 2012 г.) на българските дипломатически
представителства, получени от МВнР по ЗДОИ, и едва 230 хил. лица
са променили настоящия си адрес от чужбина в България през
периода 1980 - 2011 г., сочат данните на Националния
статистически институт (НСИ) при последното преброяване на
населението през 2011 г.
Според неофициалните данни от българските сдружения в
чужбина, обаче, емигрантите извън страната, които все още имат
български паспорти, са близо 3 млн. души. Огромната разлика
най-вероятно се дължи на факта, че преброяването на българите
зад граница се извършва от статистическите служби на страните,
в които те пребивават, докато НСИ регистрира единствено
живеещите постоянно в България лица, без значение дали са
български граждани или не.
Независимо от точното число значимостта на българските
медии като институция става особено осезаема на фона на
няколкото милиона български емигранти.
"Въпросите, на които най-често нашите
читатели търсят отговор, са свързани с трудовоправни отношения;
признаване на дипломи за висше образование и професионална
квалификация; признаване на шофьорски категории и валидност на
българските свидетелства за управление на МПС в Испания;
пенсиониране; социални и здравни осигуровки; обезщетения за
безработица и различни видове субсидии в Испания; майчинство в
Испания и в България; стипендии за учащите се деца и младежи;
консулски услуги; съвети за започване на собствен бизнес;
новости в данъчното облагане; инвестиции у нас; завръщане",
разказва още Йосиф Давидов за Испания.
"Отговорите освен сами подготвяме и със
съдействието на адвокати и експерти. Понякога и читателите
споделят своите истории, за да дадат пример или да предпазят
други от своите грешки", допълва той. Официалните данни
отброяват 250 хил. сънародници в Испания, но реално тази цифра е
доста по-висока по неофициална информация на български сдружения
там.
Най-големи са българските общности в САЩ и
Турция, а емиграцията към Германия нараства най-бързо.
Почти 500 хил. души са с български паспорти в
Турция и това се оказва най-голямата общност на български
имигранти, но преобладаващата част от тях са изселници от
възродителния процес.
В САЩ живеят около 300 хил. българи, като
най-многобройни са общностите в Илинойс (50 хил. само в
Чикаго),Флорида и Калифорния. "Имиграция и работа в САЩ,
конфликти и съдебни преследвания в България, реклама на бизнеси"
(Петър
Стаматов, eurochicago.com), "измами, споделяне на мнения по
актуални въпроси, успехи на българи" (Светлозар Момчилов,
в."България сега") са само част от въпросите, за които
съдействат българските медии и в САЩ.
Сънародниците ни в Гърция са около 200 хил., а
по време на сезонната селскостопанска заетост достигат до 250
хил. души и се нареждат втори по численост след албанците.
Най-вероятната причина за това е, че в Гърция не са необходими
специални разрешителни за работа. За "институционално
сътрудничество и партньорство, съвместни инициативи, публикации
на материали, запитвания" се обръщат българите към GRreporter
(Гърция) по думите на Мария Спасова.
"Търсят ни по всичко, свързано с
предварителния облик на Канада, която при селекционните
интервюта гарантира работа на хората, а това е съвършено
нереално. По така болния в Канада въпрос за суверенитета на
Квебек - ще има ли пак референдум и кога, ще го спечелят ли
националистите", споделя и Борислав Николов от в."Форум",
Монреал. Между 50 и 150 хил. са българите в Канада, според
преброяванията на българските организации там.
В родината на Бийтълс пък вече няма регион
без българско присъствие (над 50 хил. души), сочат официалните
данни на британските власти. Почти толкова официално са
българите и в Италия, но неофициално надхвърлят 100 хил. души.
Най-предпочитаната страна за българските
преселници през последните години обаче се оказва Германия (120
хил. души) и емиграцията към нея нараства с най-бързи темпове,
тъй като тя привлича български работници и от изпадналите в
криза Испания и Италия. Българите са и най-голямата група
чуждестранни студенти там след китайците.
Вероятно за да се почувстват по-близо до
скъпите за тях места и хора, сънародниците ни в странство
очакват да намерят информация и за нашата история, култура и
традиции в българските издания в чужбина. "Представителите на
българската общност в Хърватия обикновено се обръщат към нашето
списание "Родна реч" с молба да публикуваме материали за
миналото на България, да разказваме за нейните паметници на
културата или красиви кътчета. Тези теми са застъпени в
рубриките ни "Българи, с които се гордеем", "Да си припомним",
"Красотите на България", "И това е България", обобщава Диана
Гласнова (сп. "Родна реч", Хърватия).
Същевременно обаче нелеката за българските медии задача
да изпълняват функциите на институция категорично поставя на
дневен ред и въпроса за професионализма и етиката на
журналистите.
Не случайно още в рамките на Осмата
световна среща на българските медии беше отправено дори
предложение към парламентарната Комисия по културата,
гражданското общество и медиите да се намери форма за превенция
срещу заблуждаващи и подвеждащи емигрантски издания.