Три бяха доскоро големите домове за деца без родителски грижи в Пловдив, единият вече е затворен. Предстои да се реформират и останалите два. Идеята е да остане само спомен животът с още стотина, в който нямаш нищо свое.

Дом "Мария Луиза" в Пловдив има интересна съдба. Създаден преди 90 години под патронажа на княгиня Мария Луиза, за да събере сираците от войните, той преминава през няколко трудни етапа. Емблематичен остава паметникът на падналите от войните, издигнат през 1930 година в двора. Емблематичен, а и постоянен, защото останалото се промени драстично.

Сирачетата първоначално са настанени в конюшня на брега на Марица. Големи помещения, в които спят по 30-40 деца, влага, наводнения при всяко надигане на реката. Така е започнало, така продължи и до 90-те, когато брояха 30 години от последния голям ремонт, а в стените зееха буквално дупки. През 1997 г. тук живеят 120 деца, мебелите им са сякаш събирани от сметището, мазилката се руши, по пода има мухъл, а за хигиената има два ръждясали душа. Често децата се изхранват с дарения. Тогава в Пловдив идват няколко немски журналисти, сред които Мирко Шваниц. Сам израсъл в дом за деца, този човек създаде нова история за децата. А и не само за тези от дома. След завръщането си в Германия създава група от съмишленици, регистрира немско-българско сдружение, с репортажите си буди вниманието на немското общество и извършва чудото. Събира над 1 млн. евро, с които събаря старите мухлясали конюшни и изгражда четири фамилни къщи. Днес децата живеят при коренно различни условия, а германците, сред които и много българи там, продължават да помагат. Последното, което са направили, е модерна дърводелска работилница в дома, за да усвояват момчетата занаят. От следващата година предстои реформа в дома, която ще изпълни докрай идеята на германците - вместо всички 86 деца да живеят накуп, се обособяват 8 семейства в построените вече къщи.

На фона на строителните перипетии през годините, тук се случваха десетки сърцераздирателни истории. Само от 1990 г. насам в дома са отгледани от 6 до 18 годишна възраст 1500 деца. Сираците от войните отдавна са само спомен. Най- често тук попадаха деца, изоставени още при раждането, преминали през всички етапи на държавната грижа. Шансът им не беше голям, но някои успяваха. И сега домът има своите студенти, през последните 14 години 38 момчета и момичета завършиха висше образование. Трудно е да успееш тук. Възпитателите помнят истории на среднощни драми, осиновявания, разсиновявания, излъгани надежди, болка. Преживяват го с всяко едно дете. Сега домът празнува и тези драми са забравени. Сегашни и бивши възпитаници, възпитатели от всички години, родители, дарители, спонсори се събраха в Конгресния център на Пловдивския панаир за шумно и весело тържество. Децата се веселяха очевидно. Един възрастен мъж не спря да плаче сред песните и смеха. Болката да израснеш самотен не се забравя цял живот.