Тайнствената озонова шапка на южния марсиански полюс възниква благодарение на преноса на атомите на кислорода от умерените ширини и съединяването им в тройната озонова молекула под прикритието на полярната нощ на Марс, съобщиха френски учени.

Статията излиза в списание Нейчър геосайънс (Nature Geoscience), съобщи АФП.

Червената планета, както и Замята, има свой собствен озонов слой. Той е три хиляди пъти по-тънък от "ултравиолетовият щит" на нашата планета, съществува само над някои участъци на четвъртата планета в Слънчевата система, и изчезва периодично по неизвестни причини.

Франк Монмесин и Франк Льофевр от Центъра за изследване на атмосферата, екология и космически наблюдения в Гвианкур, Франиця предложиха едно от възможните обяснения на явлението над южния полюс на Марс. Те са обработили и анализирали данните от френско-руския апарат СПИКАМ (SPICAM), работил на борда на сондата "Марс Експрес", пише РИА"Новости".

В снимките, направени по време на марсианската полярна нощ, учените откриват неизвестен по-рано слой от озон на необичайно голяма височина – между 40 и 60 километра от повърхността.

Планетолозите били озадачени от съществуването му и анализирали данните събрани през последните четири години от космическия апарат.

Учените създали специален климатичен модел, който описва процесите в атмосферата на Марс и използвали данните за да определят източника на озон. Според техните изчисления озонът в този слой възниква в резултата на взаимодействието на свободните кислородни атоми, попадащи на полюса с ветровете от умерените ширини заедно с молекули въглероден двуокис (СО2).

Според учените процесът е възможен единствено при липса на слънчеви лъчи, защото в противен случай ултравиолетовото излъчване разрушава формиралите се молекули озон в преходните стадии.

Засега не е ясно защо няма такъв слой над северния полюс. Според авторите това са сезонните различия в силата на т.нар. меридионални ветрове или концентрациите на водни пари, които пречат на появяването на свободен кислород в атмосферата на Марс.