Изследователите доказаха промяна на мозъка на балерините, която им помага да преодолеят виенето на свят. Благодарение на усилените тренировки за безкрайните пируети се променя и структурата на мозъка, откриха учените.

С годините промяната настъпва в мозъка на балерините. Той игнорира сигналите, които идват от органа на равновесието - вътрешното ухо, съобщават водещите изследването в списание Cerebral Cortex.

При повечето хора твърде бързото въртене причинява световъртеж: флуидите във вътрешното ухо продължават да се движат, дори след като спре, както кафето продължава да се върти в чашата, дори след като спрете да го разбърквате.

Оттук и усещането за въртене.

Световъртежът, усещането, че продължаваме да се движим, докато всъщност сме спрели е често срещан проблем (...) Но балерините изглежда се държат така, сякаш не им се върти главата. Ние искахме да разберем защо и да видим дали това ще може помогне на нашите пациенти", казва д-р Бари Сиймунгъл от Imperial College в Лондон.

Учените провели изследването с група от 29 класически балерини и контролна група от 20 млади жени, занимаващи се с гребане, на възраст и с физическа форма, подобна на тази на балерините.

Доброволките били поставяни върху въртящ се стол и в пълна тъмнина. Те трябвало да движат малък лост, докато са били на стола. Това позволило да се измери както продължителността, така и интензивността на световъртежа.

Изследователите наблюдавали очните рефлекси, предизвикани от вътрешното ухо, след което изследвали мозъка на участничките с ядрено-магнитен резонанс.

Танцьорките показали устойчиво по-кратки проявления на симптомите (виене на свят, очни рефлекси), от гребкините, а ядрено-магнитният резонанс разкрил съществени разлики между двете групи в областта на малкия мозък, който получавал сигнали от вестибуларния апарат - по-слаби в кората на главния мозък при танцьорките.

"Тъй като "не е полезно" за балерините да се чувстват замаяни или изгубили равновесие, мозъкът им се адаптира с течение на времето, за да отхвърли тази информация". Ако можем да идентифицираме и контролираме същите области на мозъка в нашите пациенти с хроничен световъртеж, можем да започнем да се разбере как най-добре да се отнасяме към тях", казват учените.