Ново проучване установи, че 18% от българските младежи биха искали да живеят по времето на тоталитарния режим.

Резултатите са от сондаж на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) на тема "Образованието за комунистическия режим и европейските демократични ценности на младите хора в България днес", проведен през юни тази година сред 1100 младежи между 15 и 35 години. Проучването бе представено от директора на Центъра за съпротива срещу тоталитаризма "Хана Арент" Васил Къдринов.

Профилът на младежите, които биха предпочели да живеят по времето на Тодор Живков, включва живеещите в селата, безработните и ромите на възраст между 30 и 35 години, обясни Къдринов. В отговорите на въпроса за плюсовете и минусите за обикновения човек да живее под управлението на Тодор Живков преобладават натрупвания в отговорите за плюсовете.

"Въпреки че като цяло управлението е възприемано като недемократично, придобивките на онова време не са забравени и впечатляват и до днес младите хора", коментира социологът. В същото време резултатите от проучването разкриват огромни пропуски в знанието на днешните млади хора за тоталитарния режим: 62% от анкетираните се затрудняват да посочат причина за смъртта на Никола Петков, 51% не са наясно как точно е загинал Георги Марков и не са чували за неговите "Задочни репортажи", 85 на сто не знаят нищо за полския профсъюз "Солидарност".

За 49% от участниците в проучването Освиенцим е непозната дума, а 56% не свързват с нищо конкретно Холокоста. Васил Къдринов подчерта, че 88 на сто от младежите нямат представа какво представлява пакта "Молотов – Рибентроп", а две трети от тях не знаят какво са правили българските войски в Чехословакия през 1968 г.

За 3% от изследваните лица ГУЛАГ е интернет търсачка, а отделни отговори свързват понятието с "вид ястие" (вероятна аналогия с гулаш). Кариерата край Ловеч за част от младежите е каолиново находище, а думата "кулак" се оказва непозната за тях с предположения, че е синоним на каруцар, природно бедствие или шофьор.

Социологът изрази надежда, че изследването на НЦИОМ, финансирано от Европейския парламент и осъществено с подкрепата на фондация "Конрад Аденауер", ще послужи като отправна точка за промяна на образователната политика в България.