"Момчетата ми казаха, че като виждали хеликоптерите и делтапланерите над главите си, разбирали, че не са изоставени и това поддържало духа им през цялото време". Това сподели Николай Димитров от Стара Загора, баща на Виктор - един от тримата студенти първокурсници, които се изгубиха в Стара планина в събота. Те обаче нямало как да дадат знак през гъстата гора на спасителите, че са живи. Единствената запалка, с която разполагали, била мокра и не успели да запалят огън, макар че били помолени за това с есемес.

След като се лутали 3 дни в Балкана между Райското пръскало и връх Триглав, състудентите от Великотърновския университет Виктор Димитров, Веселин Иванов и Христо Иванов слязоха сами към 16,30 часа във вторник в землището на павелбанското село Тъжа.

"През това време бяхме излезли с майка ми с колата да нагледаме едни ниви. В един момент от полянката в местността "Аязмото" - там има чешма и беседки, на пътя излязоха три момчета и ми помахаха да спра. Изглеждаха точно като изпаднали германци - мръсни и кални, и неадекватни. Помислих си в първия момент, че или са пияни, или са дрогирани. Като спрях, те ме помолиха да ги закарам в Калофер, защото колата им била там. Не ми обясниха нищо повече, явно не знаеха дори къде се намират. Тогава нещо ми прищрака - на обяд бях гледал по телевизията репортаж за изчезналите момчета. Попитах ги за имената, те казаха: Виктор, Христо и Веселин. Веднага се досетих, че са тези, дето ги търсят".

Това разказа младият пенсионер Красимир Иванов. Той живее в Стара Загора, но често идвал в Тъжа, където е къщата на майка му.


"Тогава им казах, че първо трябва да се обадят на близките си, защото всички се тревожат за тях. Дадох им мобилния си телефон, но те не успяха да се свържат. Тогава се обадих на тел. 112 за "находката". От там направихме връзка с планинските спасители и те ми казаха да заведа момчетата в центъра на селото и да гледам да не ги изгубя", подължава разказа си 59-годишният Красимир.

Той ги завел в магазина в центъра на Тъжа, където прегладнелите момчета си купили бутерки, вафли и кока-кола. Красимир също потвърди за мократа запалка - едно от момчетата си взело и цигари, но не успяло да запали, защото запалката му отказала да даде пламък.
Веселин Иванов се качва в колата на свако си Христо след като превързаха ръката му в спешния център в Казанлък

В същото време спасителите обявили край на акцията си, но създали организация за по-нататъшните си действия и уведомили близките за щастливата развръзка. Най-напред в Тъжа дошла линейка от Спешния център в Павел баня, медиците поставили на омаломощените планинари инжекции срещу тетанус.

"Когато ми съобщиха, че са се появили, бях със спасителите в местността "Паниците" над Калофер, откъдето тримата бяха тръгнали нагоре. Не помня как съм карал до Тъжа, жена ми каза, че било със 180 километра в час. Когато пристигнахме в селото, момчетата вече бяха в линейката, където ги преглеждаха. Наруших правилата, като отворих вратата. Само попитах сина си Виктор "Жив ли си?", а той вдигна нагоре палеца на дясната си ръка", това си спомня от щастливия миг бащата на Виктор от Стара Загора Николай. Досега поне не бил упрекнал в нищо сина си след случилото се.

Той е заедно със спасителите до последно още от късния следобяд в събота, когато става ясно, че момчетата са се изгубили. По думите му, тримата отдавна планирали да се изкачат до Райското пръскало - красив водопад в Централния Балкан, чакали само хубаво време. Но състудентите нямали никакъв опит с планината - мислели си, че в рамките на деня ще се качат до пръскалото и ще се върнат при колата си, оставена на "Паниците". Затова не взели със себе си раниците с храна и вода, имали само едно яке и горнища на анцузи. Нагоре обаче объркали пътя и вече нямало как да се върнат назад. Вместо наляво към водопада, поели направо по обиколен планински път към връх Ботев...

Николай Димитров развива хлебарски и сладкарски бизнес в Стара Загора от 1992 година. По професия е музикант - свирел на кларинет и саксофон, а съпругата му Дарина - на обой. В един момент зарязал музиката, за да се впусне в бизнеса. Синът му Виктор също имал заложби на музикант, но учи задочно стопанско управление и се готви да стъпи здраво в семейната фирма, където работи и сега.

Самият Димитров, също като трите момчета, не е запален планинар, но сега се е зарекъл все пак да заведе тримата приятели до Райското пръскало, което така и не успяха да видят. Негови познати се пошегували, че там вече трябва да им хвърли и по един бой, че да се научат за друг път как се ходи в Балкана... Но не веднага, първо притеснените и уморени момчета трябва да се съвземат и починат. Дали на шега или на истина, но след преживяното синът му казал, че вече ще ходи само до магазина.

"Бях чувал, но сега разбрах защо казват, че балканджиите са хора от друго тесто. Добри хора. Спасителите и държавата създадоха перфектна организация, дойдоха и доброволци и нито веднъж не чух някой от тях да се оплаква или да пита защо пък трябва да правим това или онова нещо. Аз претърпях операция от херния преди месец и половина, но смятах, че трябва да съм горе в планината с тях постоянно, личният пример е важен в такъв момент. Казаха ми, че ако са знаели за операцията, нямало да ми позволят да вървя с тях", продължава Николай.

Той обяснява и защо се е създало впечатление, че накрая никой от близките не е благодорил на спасителите: "Момчетата се появиха на друго място, не където бяха струпани хората, и ние бързо трябваше да отидем при тях. Там се сляха умората и радостта от щастливата развръзка... В Тъжа дойдоха само Цвятко Цветков от Сопот и Веселин Ганчев от Пловдив, на тях благодарих, но трябваше бързо да тръгнем към Стара Загора. С г-н Цветков се разбрахме, че мога да спонсорирам дейността на планинския спасителен отряд в Сопот - научих, че годишната им издръжка била към хиляда лева. Сега ще изготвим договор за това", допълва Николай Димитров.
По думите му, момчетата оценяват това, което е направено за тях през последните дни.

На място при спасителите са още майката на Веселин Иванов от Велико Търново, както и сестра й със съпруга си Христо Христов. За третото момче - Христо Иванов от Велико Търново, не е дошъл никой. Не пуснали майка му от работа, въпреки напечената ситуация. Заради това Димитров прибра и това момче във вилата си в старозагорско село, днес вероятно ще го закара до старата столица. По пътя спрели, за да хапнат прясна риба в крайпътно заведение - бащата гостил момчетата с шаран и толстолоб. Вкъщи имало и бяло вино, но Виктор и Христо предпочели студена бира.
Бащата се чуди откъде са дошли писанията по адрес на момчетата, които ги забъркали с наркотици и алкохол. "Написаха дори глупостта, че те се криели от мен, защото били надрусани", възмутен е той.

Пишман планинарите разказали още, че трите нощи в планината прекарали на открито - валели ги и дъжд, и градушка, но времето, за късмет, останало сравнително топло. Тримата се опитвали да вървят през цялото време и изчислили, че са минали през това време стотина километра, тъй като маршрутът им не бил по права линия, а криволичел според релефа на терена. Храна нямали, но пък вода имало на воля. "Но водата в планината е особена, пиеш и веднага пак ожадняваш, устните ти залепват", научили от собствен опит студентите. "С това приключение в стил "Сървайвър" са изкарали една трета казарма", обобщава бащата на Виктор.

Имали и късмет при прехода да не пострадат сериозно, само им се подбили краката. Единствен Веселин наранил дясната си ръка на скала, заради което автомобилът на свако му Христо бе екскортиран с полицейски автомобил до Спешния център в Казанлък. Там дежурният лекар д-р Ивайло Михайлов превърза ръката и предписа антибиотици, тъй като раната се била инфектирала и младежът имал температура. Той увери, че по-нататък Веселин няма да има проблеми с контузията си.

Майката на Веско категорично отказа да говори с медиите, само почука за късмет на дървената пейка пред спешното, както се чука на дърво за късмет. Свакото Христо Христов пожела да благодари на спасителите чрез медиите, но бе пестелив на думи. Дори до аптеката бе закаран с полицейски автомобил, след което търновци продължиха с колата на Христо към родния си град.

"Във вторник всички бяхме преуморени, затова не пожелахме срещи с журналисти. Днес Виктор и Христо си почиват, но аз не възразявам да говоря с вас, няма какво да крия", казва още Николай Димитров. Много му харесали думите на проф. Христо Пимпирев по една от телевизиите, който коментира техния случай: "По-добре недодготвени в планината, отколкото пияни в дикскотеките".

Бизнесменът признава, че не знае колко е струвала операцията по издирването на момчетата, за пари с него до момента никой не бил говорил, не му е искана и стотинка. Студентите нямали планинска застраховка, защото не смятали разходката си по Стара планина за нещо сериозно. Николай Димитров поканил в издирването свой приятели с делтапланери и планински мотоциклети, но в работата на спасителите не се бил месил по никой начин, каквито слухове се появиха. Дошли с АТВ дори двама бизнесмени от Стара Загора - негови преки конкуренти в хлебарския бизнес.

"Не зная какво ще решат БЧК и военните, но аз мисля, че тези хора не трябва да плащат нищо. Ситуацията наистина беше рискова и спешна. Държавата се намеси, така тези млади хора ще усетят, че са защитени, че могат да разчитат на държавата си. Защото те наистина бяха много объркани и неподготвени за планината, която явно подценили. Дори нямаха представа как изглежда връх Ботев, а паднала и мъгла. В един момент те се озовали срещу връх Триглав на изток, а мислели, че е Ботев", сподели пред "24 часа" вчера шефът на планинските спасители от Пловдив Веселин Ганчев, който е и председател на управителния съвет на Планинската спасителна служба.

Той не е изненадан, че тримата се появили около село Тъжа. Тъй като вървели без да знаят накъде, можело да превалят билото и на север. Но те хванали на изток под билото на планината, после тръгнали надолу на юг по ждрелото на Тъжанската река. Мярнали светлините на селото, което взели за някой град. Ганчев обясни, че по една случайност спасителите и издирваните се разминали в планината. Още в началото спасителите претърсили левия бряг на Тъжанската река, а на другия ден се прехвърлили на запад - на десния. През нощта акцията била прекратена, а тъкмо тогава Веселин, Христо и Виктор преминали оттатък през реката.

Кметът на Калофер:
Аз поканих депутата Пламен Славов при спасителите


Кметът на Сопот Веселин Личев не скрил раздразнението си, че веднага, след като момчетата се появили в Тъжа, там пристигнал и депутат, чието име Личев не пожела да съобщи, нито пък от коя партия е той. Според "24 часа" въпросният депутат е Пламен Славов от БСП, избран от Пловдив-окръг.

"Аз поканих г-н Славов да отидем при спасителите, когато още не се знаеше, че момчетата са открити. Връщах се от София, минах през Карлово и го взех със себе си. Той е от нашия край и помагаше през цялото време на акцията, като поддържаше връзката с министерствата на отбраната и на вътрешните работи чрез техните парламентарни секретари", обясни пред "24 часа" вчера кметът на Калофер Румен Стоянов. По думите на Стоянов, спасителите преценили като последна възможност да включат в издирването и хеликоптер на Гранични войски с топлинна камера на борда, затова дошла и машина от базата в Безмер.