"Заплахата я направих само, за да засиля ефекта от нашата немотия, защото съм убеден, че много пенсионери са като нас, след като 80% от хората са под прага на бедността. Ако не бях показал пистолета, ако не бях казал, че ще убивам жената и след това себе си, никой нямаше да ми обърне внимание". В това е убеден след 24-часовото си задържане в полицията Никола Манев от Горна Оряховица.

Той бе прибран зрелищно пред журналисти за заплахата, а показаният в ефира пистолет- иззет. Оказа се газов, който не може да убие. Повече от три часа, съпругата му Йорданка, обездвижена след тежък инсулт, остана затворена сама в апартамента. Срещу дядото се води разследване за закана за убийство, отправена по телевизията.

Бай Кольо е категоричен, че не би посегнал на болната си жена, с която са заедно от 1972 г.. Той държал пистолета в секцията в хола, но никога не го бил ползвал. Купил го през 1993 г., когато имал магазин. "Синът е стрелял 1-2 пъти с него в банята, когато националите ни биха на футбол", обяснява човекът.

"На 65 години нито съм съден, нито задържан и за първи път да ми щракнат белезници на ръката. Радостен съм, че щракнаха, да видя как боли, ама аз ли съм най-големия престъпник? Нахвърлиха се върху мен като бесни кучета. Не трябваше ли да кажат:"Г-н Манев, ако обичате да дойдете с нас за една справка" - нямаше да откажа. Ами и аз имам човешки права", гневи се пенсионерът.

Никола твърди, че е изгубил вярата в полицията. Смятал да го каже и на главния секретар Светлозар Лазаров, когато се срещнат в Горна Оряховица. Зарко, както му казва, израстнал със сина му Данчо и постоянно играели заедно. Хрумнало му в беизходицата да потърси помощ от него, но после размислил. Той ще ми каже:"Ще стискаш зъби и някакси ще се оправиш, полекичка", смята пенсионерът.

В обясненията си в полицията старецът се отрекъл писмено от намерението си да слага край на житейската им драма.

"Казвам им:"Момчета, пускайте ме да си вървя, че жена ми е с инсулт и съм я оставил в къщи". Но не тръгваме. Дойде някакъв наблюдаваш офицер от Търново и ми заяви "Ще вървим заедно". Влязохме заедно с полицаите, а тя с очи и едва-едва: "Къде ходиш?"", разказва бай Кольо.

При вида на болната баба полицаите проявили човечност и повече не го връщали в ареста. Питали дали Йорданка е съгласна да я убие заради тази немотия, а тя кимнала утвърдително. "Тя е убедена, че не мога да го направя това, но дотам сме я докарили, че няма накъде", просълзява се Никола.

Да си сложиш край на живота не е решение, и аз го осъзнавам защото съм нормално мислещ човек, но загубих вяра. Какво да правя, когато отида да и купя медикаментите и се оказва, че три лева не стигат. Откъде да ги взема?", пита пенсионерът.Той има 13 хиляди лв. заем,който не може да обслужва. Разчитат на две пенсии, които не стигат за лекарства и сметки. А от банката предупредили, че може да запорират неговата за кредита.

Сега обаче бай Кольо отново си е върнал оптимизма.След злополучното интервю вече получава хранителни продукти и пари от състрадателни хора от Сливен, София и железничарския град. "За тази общественост си струва да се живее. Изненадан съм от интереса към случая. Да се съберат средства да мога да покрия част от заема и да мога да си получавам пенсията без притеснения, за мен е много", казва бай Кольо.