Трогателна история изплува от руините на пламналата турска мина, в която загинаха над 300 души. Оказа се, че сред жертвите има двама братя-близнаци, които останали неразделни през целия си живот.
Исмаил и Сюлейман били здраво свързани – толкова, колкото биха могли да бъдат еднояйчни близнаци. На фаталния 13 май те прекарали последните си мигове заедно, долепени един до друг до смъртта си при най-големия промишлен инцидент в историята на южната ни съседка, съобщава „Мирър“.

Часове след погребението им покрусеният баща и двете вдовици разказаха за мъката си. Във фамилната им къща, която се намира на отдалечен хълм, 31-годишната вдовица на Сюлейман – Мурсиде, разказа през сълзи: „Разбити сме отвътре. Как може да се случи това? Единствената ни утеха е, че си отидоха заедно“.

Двойката има 4-годишен син – Ахмет, а Исмаил има двегодишни близнаци от съпругата си Фатима. Неразделните братя вдигнали двойна сватба преди четири години. Бършейки сълзите си, двете вдовици показаха снимки от тържественото събитие. „Съпругът ми беше посветен на семейството човек. Той беше голямата любов на живота ми“, каза Мурсиде.

„Той работеше много за много малко пари и при тежки условия. Мечтата му беше да се пенсионира млад и да прекара повече време със семейството си. Сега го няма и никога няма да се върне. Ядосана съм, защото смъртта му беше ненужна“, добави тя.

Двамата братя започнали да работят в мината в Сома през 2003 година. Работели в една и съща смяна и ходели на работа с една кола всеки ден от селото си – Баят, което се намира на 15 мили от града.

Бащата на трагично загиналите близнаци проплака: „Изгубих и двамата, и двамата... Какво ще правим?“. След като скръбта му преминава, го обзема гняв и започва да кълне оператора на мината и правителството. „Ако бяха взели подходящи мерки за здравето и безопасността им, моите синове щяха да са до мен сега. Не е честно. Моите снахи ще трябва да отглеждат децата си сами. Как ще се справи жена ми?“, извика гневено той.

„Помня деня, в който се родиха и тръгнаха на училище. Как ще стане тази болка поносима? Никога няма да ми олекне“, добавя стария Ахмет, държейки снимка на децата си.