Казах му: "Коленце, ти си си герой! Дръж се! Още малко и всичко ще се оправи! Обичаме те! Утре ще се видим отново." И вярвахме, че чудото ще стане. Но организмът му наистина беше крайно изтощен. Той като че ли предчувстваше - не че се беше предал, просто всичко му беше ясно. И ни хвана за ръцете - мен и Адриана. Не ни пускаше да си тръгнем. Напълно безмълвно. Защото го интубираха, тъй като вече имаше проблеми с дишането", разказа през сълзи Анна-Мария Петрова-Гюзелева, съпругата на изключителния артист Никола Гюзелев, който издъхна на 77 години.
"Не гъкна, не се оплака. Нито за миг не се изплаши от интервенциите. Винаги около него имаше някой, който се жалва. Но той - не. В началото на тази седмица получи усложнения. Дотогава спях всяка нощ при него, тъй като беше настанен във ВИП стая. Но от понеделник лежеше в реанимацията. В четвъртък бяхме при него с Адриана", изплака болката си Анна-Мария пред "Стандарт".

Никола Гюзелев си тръгна като герой от грешния ни свят. Великият бас почина миналата нощ на 77 в реанимацията на "Пирогов" след серия от премеждия, операции и усложнения. Изтерзаното му тяло не издържа, въпреки че духът му беше на висотата, поддържана цял живот от големия артист. Маестрото почина два дни преди 100-ия рожден ден на Борис Христов.

Финалното действие на драмата в земното битие на Гюзелев започна на 8 януари. Тогава той падна и счупи таза си. След това настъпиха характерните за подобно състояние проблеми. Наложиха се няколко операции. До преди празниците цялата фамилия, учениците и приятелите му бяха убедени, че басът ще преодолее физическата немощ и ще се вдигне отново на крака. Самият той не се изживяваше като болник на смъртен одър - слушаше и гледаше опери, разговаряше с най-близките си приятели по телефона, радваше се на успехите на своите възпитаници, които го информираха за всяка своя стъпка. Всъщност Гюзелев никога не е бил подвластен на паниката от края. "Е, кой не го е страх? Не вярвам в живота отвъд. Ако има превъплъщение и продължение, то е чрез децата и внуците", казваше той. Но беше наясно, че неговото безсмъртие е закодирано в ролите му.

"Често съм се питал, особено по хотелите: "Е, сега, какво правиш? Пееш! Нямаш ли си друга работа?" Операта е много силна със страстите и чувствата, но в същото време е и изолирана, елитарна. Затваря ни в кула от слонова кост. Ние, артистите, живеем в друг свят и измерение. Слава Богу, че през целия си живот съм принадлежал към кулата - въпреки мърсотията, пречките, хотелите, прашните сцени. Много проза имаше, тя ужасно ме дразнеше", признаваше световният маестро. Той никога не се правеше на по-велик, отколкото беше. "Много е страшно човек да се вземе на сериозно. Гледайте какво става с политиците - майко мила!", иронизираше той когото трябва. И обясняваше триумфа си единствено със своя талант, музикалността и личностните си качества. "Всичко останало бяха препъникамъни. Винаги съм се раздавал - и на сцената, и в живота. Прозата и поезията открай време са вървели заедно. Навсякъде съм гастролирал, само в Китай не съм бил. Само Филип съм пял в 42 театъра по света. Но е много трудно някъде да се почувстваш вкъщи".

Поклонението пред Гюзелев ще бъде в понеделник - от 9,30 часа в Операта. Опелото започва около 12 часа в "Света София", а погребението е в 15 часа - в Алеята на творците в Централните софийски гробища. Ще го изпратят жена му Анна-Мария, дъщеря им Адриана, синовете от първия брак Ясен и Чавдар, снахата Александра, внучката Алиса, десетки приятели и колеги.