"През време на 25-годишното си царуване цар Борис III всякога се опира на светостта на Българската църква и мъдростта на нашия народ", каза в словото си Негово Светейшество Българският патриарх Неофит в съборния храм "Рождество Богородично" в Рилския манастир.

Заупокойната света литургия за 70-годишнината от смъртта на цар Борис III отслужи Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай.

"Събрали сме се днес под покрова на вечния игумен на светата Рилска обител – всебългарския покровител свети Йоан Рилски Чудотворец, за да отдадем своята почит и преклонение пред паметта на блаженопочившия цар на българите Борис III – царя обединител", започна възпоменателното слово за покойния български цар патриарх Неофит.

"Преди 70 години, на 28 август - тогава празника на Богородичното Успение - в трудни дни за Родината ни, Богу било угодно да приеме в небесните си селения обичания български цар. Вестта за кончината му се разпространява мълниеносно по цялата обединена Българска земя – от Дунав до Бяло море и от Охрид до Черно море. Безмерна скръб бликва от сърцата и душите на милиони българи. Както свидетелства посланието на Св. Синод по този повод – "неудържимо ридание се разнесе по градове и села, което проехтя като молитвен стон в храмовете и възлезе към небесата пред Господа Всевишний. Дълбока горест обхвана българския народ и го приведе в благоговейно преклонение пред смъртния одър на Царя-Обединител".

Цар Борис III е роден на 30 януари 1894 г. в софийския дворец. Още от деня на рождението си той е посрещнат от нашия народ с радост и надежди за мирни дни и благоденствие. Неразривната връзка между Църквата и държавата укрепва допълнително след миропомазването на княз Борис и преминаването му в лоното на светата Православна църква.

По настояване на цар Фердинанд младият княз в юношеските си години е под постоянното духовно наставничество на Доростоло-Червенския митрополит Василий, който разпалва у него ревност към вярата и преданост към св. Църква.

Още от най-ранна възраст младенецът престолонаследник е закърмен и отраства с трепетите и въжделенията на българския народ – обединението на всички български чада в единна българска държава.

По време на войните за национално обединение княз Борис Търновски с безпримерна храброст взема участие в боевете, редом с обикновените български войни. Без страх той ги води в битки и стражения - десетки са разказите за неговата храброст и истинско братолюбие. Дните на войни и скърби, в които хиляди български синове паднали по бойните полета, дават най-големия урок на бъдещия владетел.

През време на 25-годишното си царуване цар Борис III всякога се опира на светостта на Българската църква и мъдростта на нашия народ. В едни от най-тежките дни на противопоставяне и дори на братоубийства царят е този, който възпира, преговаря, опитва се да намери мирен изход за народа, над който Бог му е отредил да царува.

В годините на най-страшната война, когато цяла Европа е залята от ужас и страдание, благодарение на цар Борис ІІІ страната ни остана, възможно най-дълго, един мирен остров на стабилност и просперитет. Без страх, заедно с върховната управа на св. Българска църква, на десетки интелектуалци и общественици, царят устоява на чудовищен натиск и като верен син на БПЦ изпълнява достойно своя християнски дълг, като не позволява 50 хиляди българи от еврейски произход да бъдат погубени в лагерите на смъртта.

Още приживе, заради неговите усилия за народно единство е наречен "цар-обединител".

С целия си живот блаженопочившият цар Борис III доказа, че е предан син на светата ни Църква, ревнител на вярата и благочестието, воден от осъзната християнска любов, надежда на Бога, възвишено човеколюбие и всеотдайност към народ и Родина.

По стечение на историческите обстоятелства скромният му гроб в този храм, посветен на пресветата Владичица Богородица, в който той е пожелал да бъде положен, е унищожен, а тленните му останки са пренесени в парка на двореца "Врана". През 50-те години тленните му останки се загубват завинаги.

Преди две десетилетия приснопаметният наш предшественик патриарх Максим и синодалните архиереи в присъствието на царица Йоанна и княгиня Мария Луиза полагат сърцето на обичания български цар в неговия празен гроб в параклиса, посветен на преподобния Рилски пустиножител.

Възлюбени братя и сестри, родолюбиви българи,

Както в деня на неговата кончина, така и сега, седем десетилетия по-късно, събрани пред скромния гроб на царствения покойник, "с едно сърце и една уста" да отправим молитвен зов към Царя на царете – Бога да прости и помилва българския цар Борис ІІІ – Обединителя, и да го упокои в селенията на праведните – там, където няма болка нито печал, нито въздишка, а вечен и блажен живот. Амин!", каза в словото си патриарх Неофит.

БГНЕС припомня, че цар Борис ІІІ почива на 28 август 1943 г., тогава Успение Богородично, след едноседмично боледуване. Смъртта и причините за нея и до днес остават неизяснени. Над 369 000 българи преминават през катедралата "Св. Александър Невски", за да се поклонят пред тленните останки на покойния владетел. Няколко дни по-късно траурното шествие се отправя към Рилския манастир, където цар Борис III е погребан по негово желание.

В ляво от гроба се намира резба, изработена на 10 октомври 1943 г. от жители на село Осой, Дебърска околия, с надпис: "На своя Царь Освободитель Борись III оть признателна Македония". През 1946 г., по време на Страстната седмица, тленните му останки са ексхумирани и осквернени, по нареждане на комунистическите управници в България. Тялото на царя е погребано в малък параклис в парка на двореца "Врана". През 1947 г., по заповед на комунистическия лидер Георги Димитров и Васил Коларов, този параклис е взривен и заравнен със земята.

След падането на режима през 1989 г. е открита стъкленицата със сърцето на цар Борис ІІІ. То е извадено при балсамирането и аутопсията на царя от проф. Иван Москов. През 1993 г. сърцето на българския цар Борис ІІІ е погребано във възстановения му гроб в южния параклис на съборния храм на Рилския манастир.