Росен Цанков е от най-големите късметлии откъм гени. Той е внук на прочутия Хрисан Цанков - автентичен интелектуалец от златната епоха на българската интелигенция, директор на Народния театър. Израснал е с двама супербащи: собствен - Вили Цанков, и доведен - Стефан Данаилов.

Майка му - Мария Данаилова, е от най- очарователните жени в София. Радва се на прекрасни близнаци - Виктор и Александра, в отлични отношения е с тяхната майка и негова бивша съпруга. В кинобизнеса е заедно с най-близките си приятели от студентските години във ВИТИЗ - Димитър Гочев, с когото мъкнат камерите в класа на операторите, и Димитър Митовски, завършил режисура заедно с тях. Росен е един от съсобствениците на продуцентската компания СИА и нейната дъщерна фирма "Камера". Той, Димитър Гочев и Димитър Митовски направиха пробива в българското тв кино със "Стъклен дом", "Революция Z", а след това затвърдиха успеха с "Под прикритие" и с "Фамилията".

Преди това пък предизвикаха интерес към българското игрално кино с "Мисия Лондон"

ще по-преди бяха пионери в риалити форматите с "Биг брадър" и "Стани богат". Произвели са повече от 3000 реклами и видеоклипове. В тази тройка той е лошият, добрият е Гочев, а дипломатичният - Митовски.
Росен Цанков, завършил операторско майсторство, започва кариерата си като оператор, но също като баща си и дядо си пише - съсценарист е на филма "Върнете заека", номиниран за кинофестивала в Кан.

Макар и потомствен интелектуалец, наследник на земеделец и социалдемократ, той твърдо вярва в пазарната икономика: Пазарът отсява сам, защото е като жив организъм - сам се контролира, свива се, отпуска се, изчиства се от паразити, от нелоялни хора, от спекула и т.н. Понякога този процес е по-бавен, но винаги се случва. Когато го питат дали и мениджърският талант се предава по наследство като артистичния, отговаря, че може би се предава, но тримата са работили в съвсем различни времена. "За дядо ми не знам как се е справял, но баща ми не беше добър мениджър - той не разбираше от пари, а от изкуство и беше много добър в това, което правеше", казва Росен.

Но Росен Цанков не обича да говори. За себе си. Не иска да говори. Не и по тема, по която още много го боли. Ще го боли винаги.

"Тогава бях омъжена за Иван Кондов, а тя - за Вили Цанков, разказва сестрата на Данаилов Росица. -  Бяхме неразделни. Споделяхме мисли, купони, всичко. Мери беше не само духовна и много интелигентна, но и голяма красавица. Въпреки това никога не е имала мерак да става актриса. Но винаги е имала пиетет към талантите. Беше красиво цвете - за радост на партньорите си, които се фукаха с нея. Говорихме си за какво ли не. Аз бях първият човек, който видя току-що родения Росен. Вили беше някъде на път. След представление на "Чудак" в Народния, в което играех лекарка, останах с престилката и се промъкнах с нея в родилния дом. След това почина майка ми - беше неочакван удар. Човек никога не е подготвен за подобна случка. Бях само на 27. Брат ми беше войник в Ботевград. След като му съобщихме по телефона, той тръгна на стоп за София. Попаднах в дупката на страшната депресия.

Мери беше всеки ден у нас, за да ме утешава - доколкото беше възможно. Ламбо започна все по-често да я среща, да общува с нея. По това време Вили и Мери вече се бяха разделили. Той не можеше да понесе, че интелектуалка от нейната класа се занимава с манекенство. И подаде молба за развод. Но останаха приятели до последния му дъх. Всъщност Мери и Ламбо бяха най-близките му хора. Тримата се разбираха прекрасно", връща лентата Росица. Тя е категорична - Мария никога не е организирала изяви на ревност.

"Мери беше стожерът в семейството. Както и душата на всяка компания, която се събираше редовно у тях - актьори, писатели, художници, музиканти... Със Стефан имаха луда любов. Бяха изключително всеотдайни един към друг.

Думите се отронват трудно. Защото са за майка му...


Това е Мария. Мария Цанкова, по-късно Данаилова, която наскоро внезапно си отиде. Не беше актриса. Но цялото артистично войнство я изпрати с аплодисменти. Тя беше до един голям артист - Стефан Данаилов, била е до един голям режисьор - Вили Цанков - пътищата им са се разминали, но бяха приятели и тя остава до техният син, който сега прави много за изкуството като продуцент. Росен, Роско...

"Роско, отивам си, майко", споделя Мария Данаилова единствено с него навръх този Великден. "Стига де, майко! Събрали сме се на празник, а не да говорим за болести", отвръща той. Тя крие от всички колко я боли сърцето. Да не чуе Стефан! Той се бори да преодолее страшната диагноза - лимфом. Знае, че ако се развълнува за нея, може да се влоши. Щади го. Но не щади себе си.


Споделя само със сина си какво усеща-

Само с момчето, което отраства както с баща си Вили Цанков, но е обичан и от Стефан в новия дом... Дотолкова, че Данаилов приема неговите деца като свои внуци. А Росен от години винаги вика на Стефан "бос".
Мария Данаилова си отиде два дни след светлия празник - на 22 срещу 23 април, на 77 години, късно през нощта. Издъхна в клиника след остра сърдечна и бъбречна недостатъчност. Знаели са за болежките . Но краят е неочакван.

"Когато родителите ми са се разделили, така са преценили, че аз останах при баща си

Но аз и татко с майка ми и Стефан бяхме заедно на всички големи празници. Майка готвеше изключително вкусно - разказва Росен Цанков. - Тя беше много честен човек, който имаше някаква своя си правда и я отстояваше. За нея дори един вестник да откраднеш, вече беше сериозно престъпление, за което трябва да има наказание и се лежи едва ли не в затвора. Все питаше как може да се лъже, да се краде, да има такива неща по света. Ядосваше се на жълтите вестници всеки път, когато прочетеше някаква измислица за Стефан или за нея. Много, много се притесни покрай неговата болест. Държеше се, докато научи добрата новина, че има добър изход. После тя самата се предаде...

Споделяше с мен, че има проблеми

със сърцето, но все гледаше Стефан да го няма, да не чуе. Криеше състоянието си. Винаги е била дискретен човек. Знаеше много неща, но никога не злоупотреби дори спрямо хора, които бяха причинили зло. Голямата радост бяха близнаците - моите деца. Е, те вече не са деца - по на 21 години са. Синът ми учи операторско майсторство, а дъщерята - ветеринарна медицина. Майка, а и Стефан много им се радваха и поощряваха. Ето, след баща ми си си отиде и майка ми.

Човек се оглежда и усеща, че е осиротял Вече си сам..."

Като трето поколение човек на изкуството, Росен прави всичко децата му да знаят много за театъра и много да четат. И те го правят. Ген! А баща му Вили Цанков в края на живота си отваря в хола на дома си домашен театър. Самият Росен с усмивка си спомня как как срещу 15 списания от френското издание с комикси "Пиф", към което имаше екстри - играчки, продал дънките си, донесени от майка му от Париж. "Върнах у дома по гащи. Тогава мама беше вече омъжена за Стефан Данаилов. Той успя да ме абонира за списанието и почнах да го получавам. По това време бяха тръгнали сериите "На всеки километър". Стефан стана известен в махалата и като играехме, мен ме слагаха да играя Сергей. А аз харесвах повече Велински", разказва той.
"Баща ми Вили беше странен човек и ме научи да си изкарвам парите сам. Научи ме и на самота, но мен самотата много ме кефи. Тя не е за тъпаци. Ако ти не можеш да се забавляваш сам със себе си и ти е скучно, най-вероятно си тъпак. Като ученик през ваканциите работех като зидаромазач, продавах портокали. После почнах в Киноцентъра като осветител и асистент оператор. И чак тогава влязох във ВИТИЗ", припомня си Росен миналите години на старта в занаята.

Росен беше много близък с Чочо Попйорданов. Дали му липсва сега?
"Израснахме заедно. Семействата ни се събираха не само в София, но и през лятото в голяма къща в Мичурин - Попйорданови, Боян Иванов и Светла, ние. По-късно Чочо ми стана кум. И се втрещих, когато след смъртта му изкочиха някакви дърводелци и започнаха да говорят как били неразделни с него. Дори тъпо и идиотски измислиха, че очаквал смъртта си. Просто Катето, майка му, толкова много го обичаше, че си го прибра. Тя видя, че той не понася повече този свят.

Росен не крие, ще живее втори живот. Преодолява тежка болест.

"Точно тогава разбрах, че в смъртта няма нищо страшно. Отиваш си, въпреки че никой не знае какво ни чака от другата страна, ако въобще тя съществува. Страшен е страхът от страха пред смъртта. След като се вдигнах на крака, се зарекох, че повече няма да заблуждавам хората около мен. Защото всичко се прави в името на живота - от храната през любовта до лъжата. Заради него ставаш пълен егоист. Може би тъкмо в онзи период станах тотално честен песимист. От подобни случки се помъдрява.

Както и споделя откровено за връзката си с втория съпруг на майка си - Стефан Данаилов.

"Ами той също ме е отгледал. Връзката ни е много силна. Ламбо е от малкото актьори, които запазиха самоличността си. Неговите колеги цял живот играят някого и загубват себе си, идентичността си. Винаги са в образ. Никога не са, което са. Затова ги мразя. А Ламбо се съхрани - след стотици роли.