Драматичен поврат е необходим, за да не бъде смазана свободата на пресата в Европа под двойния натиск на насилието и съдебните дела за клевета.

За да работиш днес като журналист ти е необходима голяма доза смелост. През последните 12 месеца стотици журналисти, фотографи и оператори в света бяха убити, ранени, отвлечени, заплашвани или съдени. Европа не прави изключение в това отношение – обезпокояващи процеси разяждат свободата на словото и тук. И ние трябва да се справим с тях.

Свободната, независима и плуралистична преса е ключов елемент на всяка работеща демокрация, защото тя е и ключов елемент за защитата на всички останали права на човека. Случаите на мъчения, дискриминация, корупция или злоупотреба с властта много пъти излизат на бял свят поради смелата работа на журналистите. Казването на истината често е първата, решителна крачка, за да започне преодоляването на нарушенията на правата на човека и да помогне правителствата да бъдат държани отговорни.

Свободата на пресата е признато човешко право, залегнало както в националните, така и международните закони, в частност във Всеобщата декларация за човешки права и в Европейската конвенция за човешки права, които защитават физическата неприкосновеност на журналистите. Но, все пак, Европа не е сигурно място за пресата. Сред най-разпространените заплахи за свободата на пресата е полицейското насилие срещу журналисти, отразяващи протести и демонстрации. Поставих този въпрос пред турското правителство веднага след събитията около парка Гези, при които полицията използва прекомерна сила срещу протестиращи и журналисти, някои от които бяха ранени или пък оборудването им беше увредено. Журналистът Ахмет Шик, който е изправен пред два отделни процеса срещу него заради мненията, които изказва, беше ранен два пъти от снаряди със сълзотворен газ, изстрелвани отблизо, което показва, че той вероятно е бил мишената им.

В Украйна напрежението се нагнети по време на демонстрациите през февруари, по време на които над 100 журналисти бяха атакувани, включително със зашеметяващи гранати и гумени куршуми. Когато бях там чух истории за свирепо насилие срещу журналисти, които са били прострелвани в лицето или в краката и били бити.

В Босна и Херцеговина също някои журналисти и телевизионни оператори , които покриват демонстрациите срещу корупцията , са изпитали насилие от страна на полицията. Такъв е случаят с Бранислав Павичич, който е бил бит от полицай по време на снимки в Тузла.

Понякога полицейските действия са посегателство срещу свободната преса и в Испания. В края на март, например, група журналисти и фотографи е бита от полицаи, въпреки че са се легитимирали като работещи за медии.

Освен от полицията журналистите често стават мишена и на недържавни действащи лица. От Ossigeno per l`Informazione, извършваща ценна работа за повишаване информацията за свободата на пресата в Италия, ми казаха, че над 1800 журналисти в страната са станали в някаква степен жертви на насилие, включително подпалване и заплахи, от 2006 г. досега. През първите три месеца на 2014 г. е докладвано за над 150 подобни случая, което е доста над средното ниво за предишни години.

Отсъствието на сигурност за журналисти и безнаказаността на извършваните срещу тях престъпления са сериозен проблем и в Черна гора, което видях с очите си по време на посещението си там през март. Докато някои случаи от миналото все още не са разрешени, включително убийството на Душко Йованович, главен редактор и собственик на в. "Дан", има и нови примери. Сред последните жертви е Лидия Никчевич, журналистка също от "Дан", която е брутално пребита с бейзболна бухалка от маскирани лица.

В България през април журналисти организираха протест в знак на солидарност с колежката си от бТВ Генка Шекерова, чиято служебна кола беше запалена пред дома й. Подобни действия срещу колата й бяха извършени през септември.

В Украйна журналистът от в. "Вести" Вячеслав Веремий беше убит с изстрел от неизвестни извършители по време на демонстрация през февруари. Улиците не са единственото бойно поле, на което свободата на пресата е подривана. Същото става и в съдилищата. В повечето от европейските страни клеветата или обидата остават част от наказателната право, което трудно може да бъде определено като съвместимо с международните стандарти. Законите срещу разгласяване на държавни тайни или тероризъм също са насочени към озаптяването на журналистите.

В Азербайджан, където журналистите, изразяващи критично мнение често се изправят срещу съдебни предизвикателства, девет журналисти лежат в затвора заради репортажите си.

Много повече са зад решетките в Турция, двама – в Руската федерация. А в Македония арестуването на Томислав Кезаровски от в. "Нова Македония" показа повече от всички други случаи, размера на политическата намеса срещу свободата на пресата. Съдебни дела срещу журналисти в Италия са практика, доколкото там въведеният от фашисткия режим закон за клевета още е в сила. По този закон много журналисти са съдени и вкарани в затвора – като Франческо Джангеми, журналист на 79 г., който миналия октомври беше осъден на две години затвор за клевета и даване на лъжливи показания.

В Словения, друга страна , в която компрометирането остава престъпно деяние според закона, през април прокуратурата обвини Анушка Делич от в. "Делои", за публикуването на оценяван като съдържащ държавни тайни материал през 2011 г. Тя извършвала разследване на нарастването и засилването на екстремистки групировки в страната и включването в тези групировки на хора от армията и полицията. За публикацията си тя може да получи до 3 г. затвор.

Гръцкото наказателно право също позволява полицията да арестува журналисти в случаи на клевета. Въпреки че по регламент полицията трябва да информира прокурор преди да задържи журналист, действителността показва друга практика. Наскоро след като гръцка депутатка заведе дела срещу няколко журналисти заради критики на нейни изявления, полицаи нахлуха в редакциите да ги арестуват без предварителното съгласуване с прокурори. Например журналист от в."Елефтерос типос" прекара нощта в полицейски арест, преди да бъде освободен на следващия ден от съдия.

Дута страна от ЕС с неадекватно законодателство, застрашаващо свободата на пресата, е Хърватия. Според новия наказателен кодекс на страната всеки, включително журналисти, може да бъде обвинен за опорочаване и обида дори и ако неговият материал съдържа истината. Такъв беше случаят със Славица Лукич, журналистка от в. "Ютарни лист", която беше глобена 4000 евро от съдилища за това, че разкрила злоупотребата с държавни пари от частна компания в сферата на здравеопазването.

Подобни глоби, често непропорционални, са друг метод за потискане свободата на пресата. Изключителните щети, нанесени на журналисти при граждански дела за обида и клевета, ги поставят под голям натиск и застрашават икономическото им оцеляване.

Зоните на горещи конфликти са също така опасни места за журналистите. Случаят с Крим е показателен :хора от медиите бяха отвличани, разпитвани, отказван им беше допуск, яхната работа беше конфискувана от въоръжени хора. Напрежението между Русия и Украйна засегнаха в негативен план медиите и в двете страни. В Русия се увеличи натискът върху независимите журналисти, а Украйна не допусна руски журналисти да влязат на нейна територия. Киев разпали ново напрежение след решението си да блокира редица руски телевизионни програми. В Източна Украйна журналистите са попадали в ръцете на маскирани и въоръжени мъже, които са ги заплашвали и тормозили.

Мога да дам още множество примери, доказващи драматичния срив на свободата на пресата в Европа. Ако европейските страни искат сериозно да изпълняват задълженията си за осигуряване свобода на пресата и сигурност на журналистите, е необходим спешен поврат.

Първата крачка е освобождаването на всички журналисти, хвърлени в затвори заради възгледите, които са изразили, както и да бъдат изчистени криминалните досиета на тези, които са били съдени заради техните публикации.

Второ – законът трябва да бъде променен. Само пропорционални граждански санкции трябва да се прилагат при обиди и клевета, защото самият риск от попадане в затвора или налагане на големи парични глоби принуждава журналистите към автоцензура.

Също така е от изключителна важност да бъде изкоренена безнаказаността с ефективно разследване на всички случаи на насилие срещу журналисти, включително и намесата на представители на властите като служители на правоохранителната система. Подобна стъпка трябва да бъде засилена чрез специфични инструкции и обучение на полицаите как да пазят журналистите.

На последно място действащите лица в политика и влияещите върху обществено мнение, както и публичните личности трябва винаги да осъждат насилието срещу журналисти и да прилагат по-висока степен на обществена критика и внимателно обсъждане, както и да се въздържат от реакции с насилие или смущаващи реакции. Това е от решаващо значение, за да помогне на пресата да работи свободно.

Разочароващо е, че през XXI век Европа все още се нуждае от тези предложения. Все пак, това плачевно положение не би трябвало да отслаби нашата решимост да защитава свободната преса. А чрез защитата на журналистите и поддържане на пресата свободна правим демокрацията по-силна. /БГНЕС

---------------

Нилс Муизниекс, комисар по правата на човека в Съвета на Европа. Коментарът е публикуван в "Болкан инсайт".