Най-хлъзгавият български политик е Димо Казасов. Той участва в три държавни преврата. Депутат е в три обикновени и едно Велико народно събрание. В епохата на капитализма Казасов членува в леви, центристки и десни формации.

След народната победа развява знамето на Отечествения фронт. Ако беше доживял демокрацията, политическата му кариера нямаше да секне, щеше да намери ниша за себе си.
Някои наричат Димо Казасов Българския Фуше, други му викат Лъжливия Пинокио. За нас той е Бащата на номадите.

От него тръгват хамелеоните, които шетат в политическото пространство.

Димо Тотев Казасов е роден през 1886 г. в Трявна. Завършва гимназия в Русе и право в Софийския университет. Политическото му кръщение е през 1902 г., когато се влива в редовете на Българската работническа социалдемократическа партия.

Следната година тя се цепи на тесни и широки социалисти. Казасов отива при широканците. През 1908 г. към тях се присъединява изгоненият от Димитър Благоев кръг "Пролетарий" и партията се преименува на БРСДП (обединена).

С бюлетината на обединените социалдемократи Димо Казасов прекрачва прага на парламента. През 1919 г. той е избран за народен представител от Видинско в ХVIII народно събрание. Димо е почти джудже, висок е само 152 сантиметра. Главата му едва се подава от трибуната. Размерът не му пречи да демонстрира таланта си на оратор. Димо изнася пламенни речи, задава неудобни въпроси, дава убедителни отговори.

Политическата ситуация обаче не е благоприятна за дарования като Казасов. Земеделският режим се опитва без време да спъне неговата кариера. С изборни насилия и задкулисни машинации оранжевите не му позволяват да влезе в следващите парламенти. Димо го няма в ХIХ народно събрание, пропуска и ХХ.

За народния вот на 22 април 1923 г. той пише: "На едни места изборите се произведоха без тъмни стаи, на други избирателите се обискирваха, а на трети места опозиционерите се изгонваха от правителствените шайки силом от селата. За заплашванията, за фалшификациите, за терора и побоищата да не говорим. Те надминаха очакванията дори на инспираторите им."

Но ето, че на Казасовата улица отново изгрява слънце.

След изборите Димо записва в дневника си: "Топъл и чист като небесния лазур априлски ден. Булевард "Цар Освободител", както винаги, е потънал в безгрижието и във флирта на младостта, която с вирната глава го кръстосва. Връщам се от ежедневната си разходка, блъскан от човешкия поток, който ту плавно, ту поривисто се свлича към Борисовата градина."

Пред Руската църква Димо Казасов среща Александър Цанков. "Бихме ли могли утре вечер да се срещнем някъде?", пита Цанков. "Разбира се!", отвръща Казасов.
"В такъв случай утре вечер на 9 часа ще те чакам у дома", насрочва рандевуто Цанков. В уречения час Димо влиза в дома на ул. "Витошка" 57. Домакинът му задава директен въпрос: "Смяташ ли ти, ме запита той, че със средствата на легалната политическа борба ще може да бъде свален Стамболийски?"

"Решително не! - отсича Казасов. - Само един държавен удар може да го съкруши. Всеки друг метод на действие ще бъде удавен в насилието, с което Стамболийски тъй нашироко си служи."

Така ферментира превратът на Девети юни 1923 г.

документиран от Димо в хрониката "В тъмнините на заговора".

След "светлия деветоюнски ден", както го нарича, Казасов отново е в парламента. ХХI народно събрание е открито на 9 декември 1923 г.
Стенографският дневник свидетелства: "Негово Величество влезе в залата на Народното събрание, предшестван от господа министрите, последван от гражданската и военната си свита, и всред продължителни ръкопляскания и "Ура!" от болшинството се възкачи на престола."

Димо е с двойно право да крачи пред царя. Той е министър на железниците, пощите и телеграфите и заедно с това - депутат социалдемократ.
Легендата разказва, че Димо Казасов имал на главата си само един косъм. Всяка сутрин го показвал през прозореца и това растение сочело накъде духа вятърът на промяната и в каква политическа посока трябва да поеме неговият стопанин.

При една метеорологична справка косъмът маркира, че правителството няма да го бъде, а БРСДП е бита карта. Следвайки прогнозата, през 1924 г. Димо си подава оставката като министър, през 1926 г. напуска и партията.

Казасов не стои празен, веднага създава две формации

Социалдемократическа федерация и политически кръг "Звено". Федерацията е мимолетна, но кръгът оставя трайна диря в историята на България.

"Звено" групира политици с различен цвят, интелектуалци и военни, недоволни от управлението на Народния блок са омешани в редиците му.
Положението не е по-различно и в другите тогавашни партии. "Членовете им - разказва Казасов, - които помежду си се наричаха "приятели", представляваха в идейно отношение безцветна маса, а в социално отношение - конгломерат."

"Най-добре е без партии!", заключава въжеиграчът и се завърта крайно вдясно към откровения фашизъм.
През 1932 г. с наша делегация Казасов посещава Италия. Възторг от видяното излага в пътеписа "В Отечеството на Мусолини"

На срещата с диктатора Димо е поразен от излъчването на Дуче:
"Имайки пред очи безбройните снимки на Мусолини, които ни го дават винаги в един театрален жест, аз очаквах да видя човека на позата, който запазва значително разстояние между себе си и обкръжаващите го, за да остане потопен в дрезгавината, която предава романтични очертания и на най-обикновената същност. В Палацо Венеция аз видях Мусолини на непринудената поза, на естественото държане, на излъчващите човечност обноски и на всичко, което събаря преградите между големи и малки, между чужди и свои, между познати и непознати и ги приближава."

"Но тук видях и нещо - продължава нашият политик, - което за пръв път срещам в живота си: две странни, две горящи като въглени, две мистериозни очи, които като стрели пронизват събеседника и го правят пленник на една неуловима и неотразима духовна власт."

В България най-близо до Мусолини е Александър Цанков. По тази причина през януари 1934 г. Димо Казасов се хвърля в прегръдките на стария познайник. Присъединява се към неговото Народно социално движение. То копира структурите на италианския фашизъм и германския националсоциализъм.

Заедно с Военния съюз и "Звено" движението на Цанков извършва преврата на 19 май 1934 г.

Партиите са забранени, конституцията е отменена, Народното събрание е разпуснато. Димо Казасов заминава пълномощен министър в Белград.

През 1938 г. парламентаризмът е възстановен, но косъмът на Казасов сочи, че е опасно да влиза в пленарната зала. Димо предпочита да се включи в нелегалния Отечествен фронт, който прави преврата на Девети септември 1944 г.

Косъмът е познал - депутатите от ХХV народно събрание са изправени пред Народен съд и пратени на ешафода Насрочени са избори за нов ХХVI парламент.

Той е открит на 15 декември 1945 г. България е гласувала доверие на 279 депутати: комунисти, земеделци, звенари, социалдемократи и радикали.

Плюс един независим - Димо Тотев Казасов!

Той е избран в Трета плевенска избирателна колегия. С този акт
за първи път е сложен знак на равенство между "независим депутат" и "депутат номад".

Като независим бившият социалдемократ и звенар, поклонникът на Мусолини, професионалният превратаджия Димо Казасов се заклева във вярност към Народната република.

На 15 септември 1946 г. на тържествено заседание той трепетно произнася сакралните думи: "Кълна се в името на народа и на Народната република България, че ще им служа предано и всеотдайно, че в своята дейност като народен представител ще имам пред очи само общонародните и държавни интереси и ще положа всички усилия за защита свободата и независимостта на Родината."

"Заклевам се!", подскача Казасов, за да го види залата. Подписва клетвения лист и го предава на секретаря.
В условията на отечественофронтовския парламентаризъм Димо Казасов полага още един исторически подпис.

В Шестото велико народно събрание той пак е депутат. Избран е с гласовете на Търновската избирателна колегия, за да зачеркне Търновската конституция. Тя трябва да бъде заменена с Димитровската.

В пленарната зала Димо отново е единственият независим номад, който на 4 декември 1947 г. парафира новия основен закон на републиката. Освен народен представител, след 9 септември Димо Казасов е министър на пропагандата в първото ОФ правителство. Във второто и третото е министър на информацията и изкуствата.

През 1950 г. става главен директор на издателствата, полиграфическата промишленост и търговията с печатни произведения.
Димо Казасов умира като безпартиен през 1980 г. Народен деятел е на изкуството и културата, носител е на орден "Георги Димитров".

На гости при царя след преврата на 9 юни 1923 г.

Hай-невероятното в невероятното житие на Димо Казасов се случва през 1950 г., когато става главен директор на издателствата, полиграфическата промишленост и търговията с печатни произведения.

Димо облича тогата на цензор и изготвя "Списък на вредната литература". Високоморален и откровен до болка, той бута вътре и свои собствени съчинения. "В тъмнините на заговора" и "В Отечеството на Мусолини". Още шест заглавия влизат в списъка, стъкмен по подобие на средновековните индекси на забранените книги. Те са арестувани в специален фонд на Народната библиотека.

Ето един откъс от "В тъмнините на заговора", хроника на Деветоюнския преврат през 1923 г. Димо Казасов е в делегацията, която посещава цар Борис III в двореца "Врана", за да го информира за политическата промяна.

"Поканиха ни в стария ловджийски дворец. Влязохме в работния кабинет на царя. Последният е съединен чрез широк вход с вестибюла, от лявата страна на който открита и кокетна стълба води за втория етаж. Сядаме и с любопитство разглеждаме студената обстановка на дървения дворец, върху която лежи отпечатъкът на Фердинандовия хладен и неприветлив темперамент. Не след дълго на горния край на стълбата се яви царят, облечен в тъмен граждански костюм. С бързината на възрастта си той слезе при нас. Поздрави се с Цанков като с отдавна познат. На Смилова каза, че го познавал по дейността му в конгреса на запасните офицери, а на мене - че ме знаел от страниците на "Народ".

- Заповядайте, седнете, господа. Аз моля да бъда извинен, загдето ви заставих толкова дълго да чакате. Щом узнах за произлязлото в София, отидох в гората, за да обсъдя насаме както събитието, тъй и евентуалния му развой. Мислих и алтернативите се слагаха пред мене една от друга по-обезпокоителни и по-тъмни.

A propos, бихте ли взели по един чай, господа?
- С удоволствие.
Влиза служащ. Държанието на царя е просто и естествено. Нито сянка от поза, нито жест от
церемониална дворцова театралност.

- И тъй, господа, какво имате да ми кажете.
- Ваше Величество - отзова се веднага на въпроса Цанков, - правителството на Стамболийски е свалено по волята на народа от армията. Всички бивши министри са арестувани. Мирът и спокойствието на страната са обезпечени чрез мерките, които войската взе и продължава да взема. Ние дойдохме да поискаме санкция на тоя свършен факт..."

Марио Тагарински - депутат в 5 парламента от 5 партии

Заветът на Димо Казасов към бъдещите политици логично възкръсна след поредния преврат на 10 ноември 1989 година.
От тази дата насам вечните слуги на народа по казасовски хамелеонстват в политическото пространство.

Възроди се номадството. Днес фурнаджийски лопати, въжеиграчи и еквилибристи сменят цвета на партийната принадлежност, както сменят десена на костюмите си.
Най-ревностен последовател на Димо Казасов е Марио Тагарински. Той дори надмина своя учител. Димо е бил в четири парламента, а Марио се промуши през пет.

Ехото от достолепните му стъпки отеква в 37-о, 38-о, 39-о, 40-о и 4-ото народно събрание.
Тагарински тръгна от Нова СДП, вля се в неспокойните редици на СДС, плонжира към ДП, направи елегантен маньовър към ОДС, подслони се в РЗС.

И най-сетне строши оковите - обяви се за независим!
Точно така, както някога го направи Бащата на номадите Димо Казасов.


Росен Тахов