Bалери Петров не дава интервюта. Или го прави много рядко. Но пък, ако имате късмет да попаднете в неговата компания, той разговаря. Бавно, с паузи, замисля се, уж търси думите, които иначе винаги са му подръка, след мъничка глътка уиски, когато си я позволи, или след едно бързо вдишване на цигарен дим... Диалогът е уникален. Той е като учителя на джедаите Йода от хитовия филм “Междузвездни войни”. Дали пък режисьорът Джордж Лукас не го е познавал? Не знаем, но със сигурност Валери Петров е познавал Йода и му е давал уроци.

Въвлича събеседника си в потъващи пясъци във Вселената си, а на него не му се иска да се спасява. Често започва изреченията с колебливото: “Знаете ли...”, “Може би...” или “Разбира се...” и с тези прости думи го прави съпричастен на историята, която мъдро реди. Сякаш той става негов съавтор. Накрая слушателят се чувства благословен. Че е допуснат до поетичен свят като равен. Че с него е споделено. Че няма дистанция. Какъв късмет е наистина да си близо до Валери Петров.

Та за интервютата. Защо му са, когато от няколко години той издава своите размисли за живота като стихотворения. В тях има всичко - преживяно, изстрадано, видяно, усетено... Как тогава да го питаме: “Как сте на 94...” Отговорил е на всички въпроси в рими. И ще продължава да отговаря, таим надежда. Поредицата носи заглавие от поредната година, когато са писани. И неуморната муза, която спохожда поета, “когато е от финала на крачка”, не престава да му гостува, макар той да я нарича “глупачка с глупачка” заради тези визити в дома му.

Големият поет, драматург и преводач наскоро навърши 94 години. Самият той, малцина вече помнят, че е завършил медицина, си дава сметка за възрастта и тежестта ѝ. Неотдавна имаше сериозен здравословен проблем. Близките викат линейка. Маестрото е на втория етаж в скромния си дом в “Лозенец”. Санитарите, разбирайки кого ще возят, правят носилка от одеяло и внимателно свалят крехкото му, смалено от годините тяло, по тесните стълби, по чиито извивки не минава стандартната носилка.

Линейката вече е включила сирената, но тя е като старата “кранта Росинанта” на Дон Кихот (възпята и от пациента в стих) и вратата ѝ не се затваря. Лекарят лично придържа дръжката, за да не изхвърчи болният по пътя към клиниката.

Сега Валери Петров се радва на грижите на най-близките си хора - дъщеря си Бояна и нейното семейство, а то го е зарадвало с внуци и правнуци.

Ето някои от римуваните отговори на Валери Петров от “Стихове 2012-2013” (ИК “З. Стоянов”) за нещата от живота. Те са там, в стиховете му. Просто четете! Защо наистина е нужно да му се задават въпроси и да му се губи времето?

Трудно

Не, не бе хумореска

зад гърба ми живота,

но аз в него до днеска

търсех смешната нота.

Смях - с онази гълчава,

смях - във тази тревога,

но сега ме смущава

туй, че тук, в епилога,

с труд намират се, ето,

съответните рими

за най-смешното, дето

- олеле! - предстои ми.

За марксизма:

Наистина стари сме и боя се все пак

да не би да греша, но умът ми е свеж,

ще речеш

“на младеж”

(това по преценка

на леля ми Ценка),

мисля например затова, че ако с безпристрастно око

се взрем във недъзите на днешния строй

и за да открием откъде ги е взел той,

се поразходим

из произхода им,

ще видим, че тяхната причина е скрита в палеолита -

от принудата пещерна да трупа запаси

според мен видът наследил е страстта си

към принадена стойност... При таз дума марксистка някой с мен да говори сигур няма да иска,

но не мога без нея, защото, когато си очистим от нейния алчен ген ДНК-то,

то от бъдните хора

ще отхвърлим позора

“експлоатация на човек от човека”!

Доброто

Не съм срещу напредъка,

но той нещо е “не така”,

и не само защото,

обективно погледнато,

у човека Доброто

е по-слабичко, бедното...

За човека

За един стар писател

от ХХ век

това име - Човек

дори и на дъното звук

бе имало горд -

Горкият говорел е за друг някакъв сорт,

не за познатия,

невдъхващ симпатия,

на крокодилърите,

на модерните мутри,

на лъжците по интернет,

на крадците с компютри.

Оптимистично

... Да завършим, читателю,

на по-весела нота:

Мерси за търпението

и ура за живота!