Оксфордският речник определя демокрацията като "държава, управлявана от целия народ, пряка или представителна; форма на обществото, игнорираща унаследени класови различия и толерираща възгледите на малцинството".

Съдейки по проявите й в последните години, определението на управляващата партия в Македония ВМРО-ДПМНЕ е радикално различно и звучи по следния начин: държава, в която правителството контролира всички лостове на властта, включително съдебната система и избирателния процес, не толерира никакви възгледи на малцинства или инакомислещи и използва страха и сплашването, за да упражнява властта си над обществото.

Избирателният процес във връзка с предсрочните парламентарни избори тази година е последният пример за подхода на управляващата партия към демокрацията. Според неокончателния доклад на наблюдателната мисия на ОССЕ/ОДИЧП (Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа/Офисът за демократични институции и човешки права) макар изборите да бяха "ефективно администрирани" и избирателният ден да "протече гладко", "в подготовката за изборите не бяха спазени важни ангажименти на ОССЕ, включително относно отделянето на държава и партия и осигуряването на еднакви правила на играта, безпристрастността на медиите, точността на избирателните списъци и възможността за поправяне на грешка чрез ефективна система за жалби".

Оценката на самото правителство за "изборите от скандинавски тип" беше в рязък контраст и показва отново, че управляваното от ВМРО-ДПМНЕ правителство работи според свои собствени правила. Всъщност, от избирането на настоящия премиер през 2006 г. организирането на избори в страната е проблематично, като едни и същи слабости в избирателния процес се повтарят и дори всеки път стават по-лоши. С изключение на доклада на ОССЕ/ОДИЧП след изборите през 2008 г., включващи един убит и много ранени при ожесточени инциденти, последният доклад е най-лошият до момента.

С всеки следващи избори политическата обстановка драматично се влошава. Било то в областта на политическия диалог между партиите, който на практика не съществува, твърденията за сплашване на държавни служители в страната, която преди време имаше най-раздутата държавна администрация в региона, задълбочаващото се междуетническо напрежение и нарастващата атмосфера на нетолерантност в обществото или почти пълния контрол над медиите, носещ най-лошата позиция по свобода на медиите в целия Балкански регион, всички международни организации са единодушни относно тежкото положение в страната.

Нарастващите случаи на предполагаемо участие на правителството в корупция, които бяха разкрити, са още по-неприятни за кабинет, който беше избран преди осем години въз основа на силна антикорупционна платформа. Твърденията на правителството за привличане на нарастващи инвестиции в страната звучат фалшиво, след като някои от тях, обявени гордо и с големи фанфари, се оказаха с бизнес партньори със съмнително реноме, а нивото на безработицата, особено сред младото поколение, остава неприемливо високо. Трагедията е, че с изключение на тези, които се отказаха и напуснаха страната, мнозинството граждани не знаят тези факти заради контрола на правителството над медиите.

Ако диагнозата е ясна, същото не може да се каже за лечението. Тези, които опитват да играят по правилата, са подложени на тормоз и още по-лошо – унижение и обиди. Язвителната атака на правителството срещу уважаваната неправителствена организация CIVIL, която работи за спазването на човешките права и по-голяма толерантност в обществото е само един от многото примери. Малкото останали независими журналисти, които оцеляха от сплашването и постоянния тормоз, са принудени да публикуват статиите си в интернет портали.

Опозицията вече обяви, че не признава резултатите от последните избори. Тя също така намекна, че може да бойкотира новия парламент. Макар бойкотите да не са решение, човек може само да съчувства на хората, отчаяни, че нормалните демократични стандарти ще се върнат някога при настоящия авторитарен режим.

Но отчаянието никога не може да бъде пътят напред. Смелите хора, които продължават да се борят за възстановяване на основните демократични стандарти, очаквани от всяка страна кандидат за членство в ЕС, трябва да бъдат подкрепени. Новото правителство трябва да бъде убедено, че дух на компромис и ефективен консенсус повече от всякога са жизнено необходими в името на бъдещето на страната.

Международната общност, особено ЕС, трябва ясно да заяви, че очаква правителството да промени настоящото положение. Тя трябва също така да увеличи практическата си подкрепа за гражданското общество и независимите медии, дори само, за да гарантира по-голяма отчетност на правителството за поведението му. Само така демокрацията може да започне отново да намира истинското си значение в Македония и да се появи ново поколение политически сили.

Автор на материала е Ерван Фуер, бивш специален представител на ЕС и ръководител на делегацията на ЕК в Македония. Материалът е публикуван в сайта BalkanInsight.