Ще има ли ново опрощаване на гръцкия дълг? Ако се стигне дотам само германският данъкоплатец ще се бръкне за 30 милиарда евро, твърдят експертите. Ролф Венкел обобщава аргументите "за" и "против" такава мярка.

Стряскащата новина дойде от германското списание "Шпигел", което цитира вътрешен документ на емисионната банка (Бундесбанк). Според него най-късно до началото на 2014 година европейците трябва да подготвят нова кредитна програма за Гърция. Бундесбанк потвърди, че е подготвила такъв документ за германското министерство на финансите и за МВФ, но не даде никаква информация за съдържанието му.

В навечерието на изборите за Бундестаг на 22 септември германското правителство няма никакъв интерес от дебати за ново опрощаване на гръцки дългове. Нека си припомним, че при първото опрощаване през 2011 година частните банки-кредиторки на Гърция се отказаха от над 50 % от своите претенции. Сега обаче дългове ще опрощават държавите-кредиторки, тоест – тежестта ще легне върху плещите на данъкоплатците. Торстен Полайт от Университета по финанси и мениджмънт във Франкфурт казва: "Ако се вземе решение гръцките дългове да бъдат сведени до поносимо равнище, тогава само Германия ще изгуби вземания по кредити в размер на 30 милиарда евро. Много е опасно точно преди избори да оповестиш такава информация, така че нищо чудно да я премълчават."

Тъкмо по тази причина вече от месеци канцлерката Ангела Меркел и финансовият министър Волфганг Шойбле непрекъснато повтарят, че Гърция не се нуждае от ново опрощаване на дълговете. Финансовото министерство сега пак припомни, че така наречената "Тройка", състояща се от представители на Европейската централна банка, на Еврокомисията и на МВФ, само преди две седмици е дала добра оценка за напредъка на Гърция в осъществяването на необходимите реформи. Въпреки това мнозинството експерти смятат, че няма как да се избегне опасността от ново опрощаване на гръцки дългове.

В момента Гърция влачи съвършено непосилен дълг, който превишава над един и половина пъти годишния ѝ брутен вътрешен продукт (БВП). И това непоносимо съотношение продължава да се влошава, независимо, че Гърция не взима нови кредити – просто БВП непрекъснато спада и вече е с една пета по-нисък спрямо 2008 година. Ян Хаген от Европейския университет по мениджмънт и технологии в Берлин критикува досегашната политика, която според него само премества проблема напред в бъдещето. "Трябва да приемем ново опрощаване на дългове, защото само по този начин ще добием ясна представа какви са същинските разходи по спасяването на Гърция," казва той.

Срещу такова опрощаване обаче има сериозни контрааргументи. И то не само предизборните на германското правителство, което не иска да натоварва гражданите с неприятни истини. Политиците се опасяват повече от друго: че ако на Гърция ѝ се опростят още дългове, желанието за реформи в страната ще спадне, и че отново ще се завърне някогашното безгрижие. И още нещо, за което напомня Доротеа Шефер от берлинския Институт за икономически изследвания: "В тази ситуация положително и други държави ще попитат: А защо не опростите и нашите дългове? В момента и ние сме в тежка криза." Ако държави като Испания и Италия например внезапно решат да не плащат половината от дълга си, тогава кризата ще стане неуправляема, а еврото ще бъде обречено.