Българският президент Росен Плевнелиев благодари на турския вицепремиер Бекир Боздаг за това, че Турция е осигурила втора родина на българските турци, прокудени от режима на Живков и установили се в Турция след "голямата екскурзия" от 1989 г.

Президентът на всички българи е изрекъл скандалното си твърдение по време на последния ифтар /благотворителна байрамска вечеря/ в Пловдив минути, след като българските журналисти не бяха допуснати там, предаде кореспондентът на БГНЕС в Кърджали.

Турските онлайн медии разпространяват записи и текстове на официалните слова на двамата държавници от въпросната вечеря. На импровизираната трибуна се виждат 7 микрофона на телевизии, но нито един на българска такава. Бурни ръкопляскания съпровождат откровенията на българския президент, когато той обявява, че е горд със себе си.

"Ето защо толкова съм горд да бъда тук с вас тази вечер. Горд съм да бъда първият български президент, който отиде вкъщи на гости на български изселници, семейство, в Истанбул и, уважаеми заместник-министър-председател, благодаря и на вас, че те намериха своята втора родина и се чувстват прекрасно там", казва обединителят на българската нация.

Преди това той дълбоко затрогва присъстващите с детските си спомени от родния Гоце Делчев. "Аз израснах сред мюсюлмани, всеки ден чувах молитвите в джамията, живеехме в мир и разбирателство. В историята на България аз съм първият президент, който присъства на подобна благотворителна вечеря. И подкрепям всички действия в името на мира. Аз съм първият български президент, който посети Главното мюфтийство в София, там пих турски чай за пръв път, а турската култура не ми е чужда". Хвалбите на Плевнелиев са добросъвестно цитирани в турските електронни издания.

На въпросната вечеря в Пловдив, далеч от очите и ушите на българските журналисти, присъстват и български политици. Бележитите отцепници от ДПС Касим Дал и Корман Исмаилов са в компанията на бившия министър на културата и сега депутат от ГЕРБ Вежди Рашидов. Там е и бившият президент Желю Желев. Заради секретността на проявата няма сведения дали триото действащи политици е засвидетелствало някаква доза възмущение от президентските благодарности към Анкара за "втората родина" на нашите изселници.

Височайшият турски гост Бекир Боздаг дипломатично в словото си подчертава, че изселниците са мостът за засилването и укрепването на двустранните отношения. Боздаг със задоволство отбелязва присъствието на Росен Плевнелиев сред отбраните мюсюлмани на последния ифтар, който слага точката на рамазанските пости.

Вицепремиерът на Турция обаче не беше предвидил обиколка из родния край на българския президент. Ако беше видял разрухата на старата джамия в Гоце Делчев, която е паметник на културата и ако знаеше, че братята му по вяра в този град разполагат с временен молитвен дом поради липсата на действащ храм, със сигурност не би бил свръхлюбезен и щастлив да си говори с Плевнелиев. Миналата година посред бял ден се срути една от стените на същия паметник на културата и по чудо нямаше пострадали. Не е известно и дали екскултурният министър Вежди Рашидов е подсетил Боздаг да прибави в списъка на нарочените за реставрация отомански имоти у нас и тази джамия.

След кошмарното лято на 1989 г., когато към ГКПП Капитан Андреево тръгнаха керваните с бежанците български турци и южната ни съседка успя да ги интегрира, малко по-късно и двустранните отношения се нормализираха. В България са идвали на официални визити доста турски държавници, наши премиери, президенти и министри са посещавали, също официално, Анкара. Българските политици са се срещали с изселниците ни в Бурса, Истанбул и други градове. И не са пропускали да отбележат раната, която "възродителният процес" издълба в България. И не са пропускали да поискат прошка от прогонените – официално, от трибуната, пред стотиците нашенци в Турция. Никой до онзи ден не е дръзвал да благодари на Анкара за "втората родина". Такава няма, има само една. Има само един обединител на нацията в българската история, който буквално отписа изселниците. Има и само един експремиер, който отбеляза специално отношение към методите на репресиите и одобри смяната на турските имена.