Макар че Силвио Берлускони беше осъден от най-висшия съд в Италия, той продължава да опитва да избяга от правосъдието. Неговата партия Народ на свободата е част от неустойчива правителствена коалиция.

Макар Берлускони публично да подкрепя коалицията, неговите хора намекват, че ако той получи специално отношение, тя ще оцелее, а ако потъне, тя ще се разпадне, пише британското списание "Икономист".

Тактиката е типична за човек, който е негоден да бъде в политиката, още по-малко да управлява Италия. Но това не е единствената причина, поради която Берлускони трябва да усети цялата тежест на закона, включително незабавна забрана да заема държавна длъжност. Италианците загубиха вяра в политиката. Първата стъпка към възстановяването й е поставянето веднъж завинаги на правосъдието пред личната изгода.

Берлускони беше осъден за укриване на данъци. Неговата компания Медиасет избягвала плащането на данъци, като давала неверни отчети за това колко е платила за права за разпространение на филми. Амнистия от 2006 г. намали присъдата му от четири години затвор на една, която заради възрастта му (той е на 76) може да излежи под домашен арест или като полага общественополезен труд. Той получава автоматична 6-годишна забрана да се кандидатира за държавна длъжност, но Сенатът трябва да реши дали да бъде отстранен от поста си незабавно.

Президентът Джорджо Наполитано мъдро пресече разговорите за помилване. Но привържениците на Берлускони, които смятат, че осъждането му е резултат от преследване, предприето от клонящото към левицата правосъдие, искат той да запази мястото си в Сената. Това е желанието и на някои италианци, които загубиха уважение към него, но се страхуват от последиците от засилване на политическата нестабилност.

Ситуацията в Италия най-сетне започва да се оправя. Замрялата й икономика показва признаци на подобрение. В първите си 100 дни коалиционното правителство начело с Енрико Лета от Демократическата партия направи приличен старт. Лета обаче трябва да свърши още много работа. Без своя лидер Народ на свободата вероятно ще рухне и много преди това правителството вероятно ще падне. Някои хора в Италия твърдят, че макар Берлускони да е виновен, осъждането му и годините, през които той беше влачен по съдилищата, са достатъчно унижение. В името на италианците и на цялата еврозона сега не е моментът да се жертва правителството на Лета.

Но причината Берлускони да прекара години в съдилищата е фактът, че срещу него бяха предявени куп обвинения и те бяха разтеглени като вермичели (италианско фиде – бел. ред.). Той беше съден десетки пъти. Шест дела се точеха толкова дълго, че надхвърлиха давностния срок. Две бяха прекратени, защото самият той промени закона, за да легализира предполагаемите си престъпления. Последната осъдителна присъда срещу него е за плащане за секс със 17-годишна. За това той беше осъден на седем години затвор и доживотна забрана за заемане на държавна длъжност. Берлускони обжалва присъдата.

Също така е вярно, че както правителството, така и икономиката са крехки. Ако му бъде дадено време, Лета несъмнено може да направи още много неща. Но проблемите на Италия са дълбоко вкоренени. Икономиката й е склеротична, изборният й кодекс е гнил и да, нейните съдилища са неефективни (ако те работеха по-бързо, Берлускони можеше да бъде осъден още преди години). Коалиция с опрян пистолет в главата не може да се надява да поправи всичко това.

Реформите могат да бъдат извършени само от солидно и решително правителство, което се основава на мандат от народа. Но отвращението от политиката накара едва четвърт от избирателите да гласуват през февруари за движението Пет звезди, оглавявано от комик. Берлускони не може да играе никаква роля в реабилитирането на политиката. Като премиер той многократно поставяше своите интереси пред тези на страната. Той изостри цинизма на народа към обществения живот. Ако италианската политика иска да спечели легитимността, от която се нуждае, оттеглянето на Берлускони е колкото необходимо, толкова и закъсняло.