Американският президент Барак Обама обвини Русия, че "не си е помръднала пръста" да помогне за разрешаването на кризата с проруските бунтовници в Украйна.

Това е един от многобройните примери как ден след ден дипломатическият език се заменя от думи на конфронтация и взаимни обвинения, докато САЩ, ЕС и Русия спорят относно бъдещето на Украйна.

Изявлението на американския държавен секретар Джон Кери миналия четвъртък изведе реториката на ново ниво, когато той обвини руското правителство, че не желае да направи каквото и да било, за да успокои напрежението в Източна Украйна, както предвиждаше постигнатото в Женева споразумение.

"След като не успя да отложи изборите в Украйна и да спре един легитимен политически процес, Русия избра нелегитимен път на въоръжено насилие в опит да постигне чрез оръжие това, което не успя по друг начин", заяви Кери. Американският държавен секретар определи действията на Русия като "усилие да саботира демократичния процес".

Добрите отношения, спомен от миналото

Откакто свърши Студената война преди повече от 20 години не бяха чувани толкова гневни думи за Кремъл от страна на Държавния департамент. И всичко това се случва в мандата на Барак Обама, който в първите си четири години на президентския пост работи за рестартиране на отношенията с Русия и за създаване на обстановка на конструктивен компромис и сътрудничество.

През 2010 г. двете страни дори подписаха договор за намаляване на ядрените си арсенали. Но този кратък епизод на оптимизъм, в който Русия и САЩ можеха да нормализират отношенията си, сега е далечен спомен. Притеснението и гневът в двете столици значително нараснаха, откакто революциите от Арабската пролет обхванаха целия Близък Изток преди три години.

Русия се разтревожи от военната намеса на Запада в Либия, довела до свалянето от власт на полковник Кадафи. Оттогава Москва подкрепя постоянно сирийския режим в гражданската война срещу бунтовниците, като блокира всички ходове на западните сили в Съвета за сигурност на ООН, целящи оказване на натиск върху президента Башар Асад, за да подаде оставка.

Но използваната реторика в предишни дипломатически кризи между Русия и Запада изглежда мека в сравнение с тази относно Украйна. Всички следи от нормална дипломация бяха изоставени и заменени от нарастваща война на думи. Премиерът на прозападното правителство в Киев Арсений Яценюк дори стигна до там, че обвини Русия в желание да започне нова световна война.

"Намеренията за руска военна агресия на украинска територия ще породят военен конфликт в Европа. Светът още не е забравил Втората световна война, а Русия вече иска да започне трета", заяви Яценюк.

Отговорът на Москва

Москва, разбира се, даде бърз и остър отговор на всичко това, като обвини западните сили, че предизвикват кризата в Украйна, като подкрепят революционното движение, свалило от власт президента Виктор Янукович през февруари. "Западът иска, и именно така започна всичко, да установи контрол над Украйна заради собствените си политически амбиции, не поради интересите на украинския народ", заяви руският външен министър Сергей Лавров. Така напрежението от Студената война се връща със страшна скорост.

Хиляди руски войници са струпани по източната граница на Украйна, готови за нашествие, ако Кремъл нареди това. А в Западна и Северна Украйна контингенти от американски войници и допълнителни бомбардировачи бяха изпрати в подкрепа на държавите-членки на НАТО, които са изнервени заради неясните намерения на Русия. В същото време Вашингтон и ЕС се готвят да наложат нови санкции, които могат да навредят сериозно на руската икономика.

Тревожната реторика показва колко опасно започва да става положението.