Някои от тях са воювали по време на кървавите конфликти през 90-те години на Балканите, други са расли под влиянието на радикалния ислям, който от тогава насам печели терен сред мюсюлманските общности в този беден район на Европа. Всички те обаче имат една единствена цел - да се присъединят към сирийските бунтовници.

Опитни бойци или млади доброволци, мнозина са онези, които се връщат у дома в ковчези, а техните близки едва тогава разбират, че те са грабнали оръжието. В Албания Мижена Маликай от Пруш, недалеч от Тирана, няма вести за съпруга си от ноември, когато той казал, че заминава за Турция да търси работа. През юни тя е получила имейл от неизвестен адрес, в който се казвало, че съпругът Халил е загинал в Сирия. "Оставете ме на мира, нямам какво да ви кажа", обърна се тя с треперещ глас към журналиста от АФП, побутвайки двете си деца да влязат в къщата им. Друг албанец - 35-годишният Ермал Шело от Вльора, предупредил майка си, че отива също в Турция да търси работа. Два месеца по-късно тялото му е пристигнало от Сирия. "Синът ми не е имал никакви връзки с екстремистите", заявява майка му по телефона пред АФП и прекъсва разговора. В съседно Косово доклад на службите за сигурност описва маршрута на "ислямските екстремисти", които заминават за Сирия "да помагат на своите братя". "Те се качват на самолета от Прищина за Истанбул, след това с автобус стигат до границата със Сирия... на малки групи от двама-трима души", се казва в документа, с който АФП имаше възможност да се запознае. Илир Кюла, албански експерт по въпросите на сигурността, смята, че най-малко 300 албанци от Албания, Косово и Македония са отишли в Сирия да се сражават в името на "свещената война". "Те не са наемници, а доброволци, убедени, че воюват за добра кауза... вярвайки на религиозните манипулации, че войната в Сирия наистина е свещена война", обясни Кюла пред АФП. В Санджак, Югозападна Сърбия, където живее многобройна мюсюлманска общност, през май по улиците на гр. Нови пазар се появиха надписи по стените със съобщение за смъртта в Сирия на 27-годишния Eлдар Kюдакович. Той загинал при атака на бунтовниците срещу затвор в гр. Шам. "Всичи ние сме муджахидини", гласи обява в интернет сайт на радикални мюсюлмани от Санджак, според които жертвите са "мъченици". Без да го е грижа за тези смъртни случаи, 40-годишен безработен строител от Подуево, в Северно Косово, прави последни приготовления за нелегално пътуване към Сирия. "Русия, Иран и Хизбула не се колебаят да защитават режима (на президента Башар Асад), който избива собствените си граждани. Тогава защо ние защо трябва да се колебаем да помогнем на сирийците", пита този баща на 3 деца. Той е твъро решен да замине за Сирия. "Тръгна ли веднъж, няма да се върна, докато не свърши войната", казва строителният работник, без да споменава името си, обяснявайки, че ще повери на двамата си братя да се грижат за съпругата му и невръстните им деца. Бивш снайперист от съпротивата в Косово, който се е сражавал със сръбските войски по време на конфликта в периода 1998-1999 г., също се готви да поеме към Сирия. Той твърди, че вече е прекарал две седмици в Алепо, "за да се запознае с обстановката", и ще се влее в силите на бунтовниците "заедно с десетина бивши бойни другари, ако преговорите за мир се провалят". Визар Дурики, експерт по въпросите на религията, обяснява, че мрежа, ръководена от салафист, известен със стриктната си интерпретация на исляма, се занимава с вербуване на бойци. Ислямската общност в Косово (CIK) пък, която проповядва умерения ислям сред мнозинството от косовски мюсюлмани, уверява, че няма нищо общо с тази дейност. "Аз съм привърженик на усилията за помагане на сирийския народ да излезе от кръвопролитието, но по начина, който това стана в Либия, а не с индивидуални действия", заявява представителят на CIK Ресул Реджепи.

Според аналитиците икономическата криза и безработицата, която в повечето страни от района надхвърля 20%, са допринесли за радикализацията на младите мюсюлмани. Присъствието на салафисти е най-голямо в Босна и Херцеговина. Много чужденци, които се бяха присъединили към босненските сили по време на конфликта 1995-1995 г., останаха там след края на войната. Есад Хечимович, босненски експерт по въпросите на сигурността , заяви пред АФП, че доброволците подчертавали, че са мотивирани от борбата за това, което те обявяват за своя "ислямско отечество" - от Босна до Палестина и дори Ирак". Това е основният аргумент, същият, който подтикваше някои (чуждестранни бойци) да дойдат да се сражават в Босна и който подтиква босненците да заминават за Сирия", подчертава експертът.