Трудностите, с които се сблъсква една престъпна групировка, могат да бъдат сравнени с проблемите, които изпитва всяка нова компания в условията на лош инвестиционен климат. Учени от Оксфорд анализираха телефонните преговори между два мафиотски клана и научиха, къде се крие тайната на техния успех.

Защо двама престъпници се обединяват и създават криминално предприятие? По-рано се смяташе, че престъпните организации се базират на специфичните социални норми на техните участници и на особения вид култура. Но, ако това беше така, тогава бандитите нямаше да крадат един от друг и нямаше да се превръщат в информатори на полицията.

В традиционната икономика взаимоотношенията между субектите се основават на доверие. Участник А предава ресурси на участник В, очаквайки, че той по-късно ще изпълни своята част от споразумението и ще преведе парите за ресурса. Ако участник В не оправдае очакванията, тогава има съд, който ще реши спора. А тези, които нарушават договорите, мигновено се лишават от своята репутация.

Но в света на престъпниците не можете да разчитате на справедливия съд. Условията, при които мафиотите трябва да движат своите дела, могат да бъдат сравнени със ситуацията на формиращ се пазар. Там също не съществува уважавана съдебна система, а деловата репутация няма значение. Агенти, внедрени в престъпни групировки, потвърждават, че мафиотите живеят в атмосфера на взаимно недоверие.

Въпреки това мафиотските организации успяват да работят изключително ефективно. Къде се крие тяхната тайна?

Професорът по криминалистика от Оксфордския университет Фредерико Варезе и професор Паоло Кампана са проучили сътрудничеството между два престъпни клана и са установили механизмите за функционирането на мафията, пише "Финмаркет".

Ефективен мениджмънт по неаполитански

Като всеки ръководител, мафиотските босове се нуждаят техните заповеди да бъдат изпълнявани. Но начините да се повиши мотивацията на подчинените, които се използват от обикновените мениджъри, тук са безполезни. Варезе и Компана са успели да разберат какво в дадения случай правят доновете, анализирайки телефонните преговори между две престъпни групировки. Става дума за неаполитанската Камора и руската мафия, работеща в Рим.

Неаполитанският клан се е сформирал през 70-те години на ХХ век и е просъществувал до 2003, когато босът и всички ключови членове са станали държавни свидетели. Руският клан - част от небезизвестната Солнцевска групировка - пристига в Италия през 1994. Освен руснаци в него влизат и италианци. Двете престъпни групи са били под полицейско наблюдение в течение на няколко месеца.

Учените са разделили всички задачи, които са били давани на членовете на групировките, на четири вида: управление на клана /следене и наказания на мафиоти/, получаване на ресурси /осигуряване на фалшиви документи и откриване на "чисти" банкови сметки/, действия за защита /контрол на пазара/ и икономически инвестиции. След това всички връзки са анализирани с помощта на специален алгоритъм.

Какво откриха учените?

Престъпните босове са използвали два начина за поддържането на реда: създаване на семейни бизнеси и са споделяли информацията за планираните престъпления с използването на сила.

Мафиотският клан, състоящ се от роднини, е изключително ефективен, защото всеки участник има интерес от процъфтяването на компанията. Освен това роднините по-трудно могат да се скрият от наказание.

Насилническият метод се е състоял в това, че членовете на групата са разказвали един на друг плановете за извършените престъпления, превръщайки колегите си по клан в съучастници.

Изследователите са стигнали до извода: колкото по-малки са били роднинските връзки в групировката, толкова по-често нейните членове са разкривали един на друг своите престъпни планове.

Камората е използвала предимно първия метод: 43% от участниците в групировката са били кръвни роднини на боса. В руския клан само един е бил роднина на боса, но 54% са били в роднински връзки с друг член на клана.

В клана на руската мафия 73% от участниците са споделяли своите престъпни намерения. В Камората това са правели само 37%.