Разузнавачът-легенда о. з полк. Пеньо Пенев, който лежал 9 години по турски затвори и бе разменен преди 50 години за 9 турски разузнавачи, се държал геройски.

В полицията, след като е арестуван, той спазвал военната клетва, че при всички обстоятелства няма да предаде своята родина. Това се разбра от разказа на о.з. полк. Димитър Тосков, който дълги години е служил във Военна информация, предаде репортер на БГНЕС.

В присъствието на 88-годишния Пеньо Пенев Тасков разказа, че Пеньо Пенев въпреки изтезанията и всичко, на което е бил подложен след като е арестуван през 1955 г., не предава към кого принадлежи, т.е. че принадлежи към военното разузнаване. Самият той се запознава през януари 1964 г. с о.з. вече полк. Пеньо Пенев. Първото му впечатление е, че среща интелигентен човек, измъчен, но едновременно с това и щастлив, че е изпълнил своя дълг. Той разказа биографията на разузнавача–легенда и как е заловен в Турция.

Полк. Тасков посочи, че обстановката при пристигането а Пеньо Пенев в Турция през 1953 година била сложна и напрегната. Една от задачите на полк. Пенев била да се наблюдават въоръжените сили на Турция.

Таков разказа още за агента-турчин с псевдоним Таш и за съмненията, които имал към него. Именно на уговорена среща с него през 1955 година, Пенев е арестуван. Той видял на срещата цивилни полицаи, задминава агента и хвърля в Босфора ключа от морзова радиостанция. Двама полицаи го задържат, още трима им помагат и го арестуват като го вкарват в такси. 20 дни го измъчват и искат самопризнания, едновременно с това се развихря силна антибългарска кампания, в която се казва, че е Пенев е разполагал с 80 – 100 души агенти, което се доказва накрая, че е лъжа, каза полк. Димитър Тасков.

Въпреки изтезанията, въпреки всичко, полк. Пенев не предава към кого принадлежи. След това към него се провеждат редица шантажи. Пенев продължава да мълчи. Едва на 20-ия ден полицията се обажда в консулството. Първата присъда на съда е смъртна – защото той е създал широка агентурна мрежа със задача да отслаби националната сигурност на Турция. След това тя се заменя с доживот, третата присъда вече е 24 години. Касационният съд обаче налага 15 години затвор, след това се намаля на 12 години и три години заточение в централен Анадол. Реално той е в затвора 9 години и е разменен на 8 април 1964 година срещу 9 турски агенти в България, които са наши граждани, но от турски произход, разказа Тасков.

Видях мъжа си едва 4 години, след като го арестуваха, разказа съпругата на разузнавача–легенда Елена Пенева. Жената в мъката си дори е успяла да се срещне с Тодор Живков, за да иска действия от страна на държавата.

Във вълнуващ разказ, жената на 88–годишния вече мъж разказа детайлно за случилото се преди повече от 50 години. Така на трагичния ден, в който арестуват мъжа й през 1955 година, Пеньо Пенев излиза от вкъщи и тя си мислела, че отива да купува книги. Чакала цяла нощ, след като не се върнал, не заспала, заела каква е обстановката в Турция и много се безпокояла. Чака да се разсъмне, да стане девет часа и да отиде в консулството, за да разбере. "Те ме виждат, че аз звъня и се чудят как да ми отговорят и какво", разказа Елена. "20 дни, ние не знаехме той къде се намира, дали е жив, какво е станало с него", каза още жената. Така след 20 дни идва съобщение, да се върне в България с децата и на другия ден, придружена от двама колеги от консулството се връщат в България, след 2-3 дни са съобщили, че се намира в полицията. След месец го пращат в централния затвор на Истанбул и там е бил в карцер – едва е ходел, петите му са били подути, окървавени и там е престоял един месец. 5 години се води дело, а тя не вижда съпруга си 4 години, защото не разрешават свиждане. След като разрешават, той вече в във военен затвор в Анкара.

Първо нещо, което разузнавачът я пита е за децата. "Да не види децата си толкова време беше трагедия, но и това се случи", каза тя. След това има възможност да го вижда по 3-4 пъти в година. Разговаряли въпреки голямата мъка и за двамата - през стъкло. Два месеца по-късно бил той преместен в затвор на 300 километра от Анкара, за да се отиде там се иска разрешение два дни преди това. Там затворът е стара гръцка църква. "Имах чувството, че отивам на Голгота особено първия път – толкова потискащо беше", каза съпругата на разузнавача.

Случаят е бил изпуснат, трябвало е още преди делото да се иска размяна, разбира по-късно жената. Искала през 1962 година да отиде и при Тодор Живков, но предположила, че писмото не е стигнало до него. Един ден решила сама да си реши въпроса и отишла пред МС, видяла по кое време идва и на другия ден от рано застанала да чака. Така Елена зачакала, в момента, в който Живков слязъл от колата и се заговорил с охраната, тя тръгнала след него. Въпреки че охраната я спряла, Живков й обърнал внимание. Тогава той я успокоил, че държавата ще направи наново размяна, така след година и нещо става размяната, разказа Елена.

Днес стана ясно, че има идея и полк. Пенев да бъде предложен за орден Стара планина. Единият от турските шпиони, за които е разменен полк. Пенев е Осман Калъч, който е станал герой за своята страна.