- Като трето поколение учител как, г-н Пантев, ще коментирате прогнозата на социалното минестерство, че след 5 години готвачи, продавачи и шофьори ще са най-търсените професии у нас?

- Не разбирам каква е тук изненадата! Нима не беше ясно, че с идването на демокрацията внесените продукти от Запад бяха много повече пороци, отколкото добродетели. Някога учехме за партизаните, но и за Вазов и Смирненски. Днес е утвърдено убеждението, че
да си танцьорка, е по възвишено от това да си балерина.

Онези артисти, писатели, историци, които не се вградиха в пошлите стереотипи на комерсиализма, се противиха по кръчмите, защото са мечтали да играят Хамлет, сладникав следовател с хладен пистолет в ръка.

Кой днес мечтае да е Мария Кюри или Валери Петров? Мечтата е да си хотелиер, а не културолог. Това не е от вчера и няма да свърши утре. Всички сме отговорни. Днес са малко знаменитите университетски преподаватели не защото ги няма, а защото студентите не виждат чар в това да си преподавател.

- Вие приемате ли за истина разпространеното мнение, че богатият Запад иска да превърне българите в обслужващ персонал и заради това методично се съсипва българското образование?

- Не вярвам, че има някаква особена злоба на Запада към нас. Но съществува грижата да сме зависими от тях и те да преценяват доколко приличаме на тях...

- Международното изследване PISA класира 15-годишните българи на предпоследното 43-о място по умения за живота. Кой е виновен наследниците ни да са на този хал?

- Аз и вие. Защото у нас е култивиран тарикатлъкът като жизнена философия, а той не минава в тази класация. Хитър Петър окончателно доминира в нашето разбиране на умения. Умения за какво? Ако е хамелеонство или раболепия, ние сме си доста напред!

- От години сте преподавател в различни вузове. Какво е състоянието и качеството на висшето ни образование?

- Не може да има престижно висше образование в страна, която самата не се смята за престижна. Препускането по формално приети програми, преподавателското номадство, идеята, че заплатата предполага способностите на един професор е част от духовния климат в нашия свят, където парите са индикатори за всякакви стойности.

- Бяхте депутат в три парламента от левицата. Защо вече не сте народен представител? Как ви изглежда България, гледана извън парламента?

- Смея ли да напомня,че станах депутат на 63 г. след любезна и настойчива покана. Ако съм придобил някаква известност, то това се дължи на името ми в Университета, каквото и да е то. Никога няма да се упражнявам в иронично красноречие за институция, към която съм принадлежал. Не се чувствам пренебрегнат, напротив, не можеше парламентът да има втори път един и същ доайен.

- Вие добре познавате състоянието на БСП. Защо Първанов тръгна срещу партията майка със своето АБВ?

- Не познавам вътрешно БСП. Това го казвам не като разграничение, а като обяснение на липсата на това познание. Аз съм бил депутат чрез БСП. Това противопоставяне естествено терзае нейните симпатизанти, защото поне отвън не виждаме принципни противопоставяния.
Жалко, че се стигна до вече яростна словесна война. Но кримският въпрос "вдигна топката" на партийни сили, които ще откъснат част от електората и на двете формации. Нека не забравяме, че каквото и да влагаме в това определение, левите сили са русофилски по емоция.

- С действията и намеренията си Първанов вреди ли на БСП, застрашава ли я, или пък ще я обнови?

- Не зная като степени кой е "взел" и кой е "дал" повече на БСП поотделно. Но разделението е нелепо и носи вреди. Тук няма да има победени и победители. Не следва да се правя на съдник просто защото там има неразбираеми разпри или защото не съм в парламента. Но аз съм бил депутат от Коалиция за България и не мога да й се противопоставя, както правят някои дължащи много на нея.

-  Ще имат ли шанс за евроизборите и за парламентарния вот партиите и коалициите, които се афишират като десни?

- Това формално разграничение и държание има избледнял исторически контекст. Особено у нас. Много леви и десни дами си чуруликат в самолета за Брюксел. Ляво и дясно е с изпразнено конкретно съдържание. Аз минавам за ляв, защото ми е по-близка позицията и поведението на БСП.

Нямам родители активни борци, нито съм приет някъде по привилегия. Просто някои решават, че от едната или другата страна ще успеят да се реализират повече. За мен ляво е кой се навърта около кофите за боклук и кой се прехласва по витрините на моловете.

Това е психология, не идеология. За това днес се говори за "народна" десница и лимузинена левица. Ако следваме инак десни, следва да бъдат потомци на барони и графове, загубили от народните низини своите имения. Е,Саркози също не е такъв потомък, но е десен!

- Проф. Кръстьо Петков твърди, че национализмът в Европа е в настъпление. Как определяте действията и политическите шансове на родните националисти?

- Всички от национализма са настъпателни. Това е неизбежно като природа, философия и обстоятелства. Уравняването на Европа чрез глобализацията неизбежно поражда съпротива. Национализмът е като Питър Пан - не пораства. Но тези, които създават условия за появата му, са повече отговорни, отколкото Питър Пан.

- Вече има депутат в затвора (Митхад Табаков), а висш чиновник (Филип Златанов) получи присъди от 3,5 г. Това добро начало на ефективната борба с корупцията и злоупотребата с власт ли е, или просто етап от партийните битки и надцаквания?

- Състоянието и степените на корупцията не се индикират с това колко затворнически присъди има. Макар и че липсата на такива е повече от тревожна. Усещането за безнаказаност у нас е условие за стопански просперитет. Твърдят, че корупцията е кръвта на пазарната икономика. Без да споделяме такава крайност, често корупционни манипулации са представени като неин триумф.

Така беше в началото на утвърждаването на новата система, и то не само у нас.
Как се пръкнаха олигарсите по социалистическия свят? Сега навсякъде те са уважавани личностни фактори, без да се обяснява с какъв ум и труд са се пръкнали такива!

- Соломон Паси и Любомир Кючуков предлагат нова политическа идея - Вишеград на Балканите или Група Б5. Според тях, ако България, Гърция, Румъния, Словения и Хърватия се обединят в тази Група Б5, ще станат пример за равноправно сътрудничество. Има ли хляб в тази идея?

- Давам условен отговор по инициативи, които не разбирам. Защото рядко виждам в историята равноправно сътрудничество. Пак задъхано и припряно търсим формално решение на днешните беди по света и у нас.

За да сме по-добре, ни трябва президентска република, двукамерен парламент, задължително гласуване и прочее. А къде сме тук ние, нали сме същите? Колкото съюзнически и обединителни идеи се трансформираха като спасителна бюрокрация, но малко нещо излезе от това. Съюзите независимо под каква благородна форма са отделяне от друга общност.

Къде е тук например Сърбия? Защо сме по-близки с хърватите и словенците? Тази селекция е формална и неоконюнктурна. Всеки съюз разделя. Нали човеците са еднакви?Тогава да следваме Лев Толстой и Петър Дънов, че преди да променим света, следва да променим себе си. 

Пенчо Ковачев