Европейските производители на ориз и по-широката верига за доставки изразяват сериозни опасения относно нарастващия дисбаланс, засягащ сектора. Европейското оризопроизводство навлезе във фаза на сериозна криза. Последните пазарни развития подчертават нарастващия натиск върху европейското оризопроизводство, обусловен от нарастващите производствени разходи, строгите регулаторни изисквания и значителното увеличение на вноса, влизащ на пазара на ЕС. Това пише най-голямата европейска земеделска организация „Копа-Коджека“ (Copa-Cogeca) в свое съобщение, разпространено до медиите.
По време на последната пазарна кампания вносът на ориз в Европейския съюз достигна около 1,7 милиона тона. Значителен дял от този внос влиза на пазара на ЕС с намалени или нулеви мита съгласно съществуващите търговски споразумения. В същото време европейските производители са изправени пред по-високи разходи за ресурси и трябва да спазват едни от най-строгите екологични и производствени стандарти в света. Тази ситуация създава нарастваща несигурност за производителите и преработвателите в целия европейски оризов сектор.
Пазарните цени на необработения ориз са подложени на значителен натиск през последните месеци. В отговор на това някои производители насочват производството си към сортовете Японика - сегмент, традиционно считан за по-стабилен. Ако обаче тази тенденция продължи, може да се стигне до свръхпредлагане и в този пазарен сегмент, което допълнително би отслабило ценовата стабилност в целия сектор.
Производството на ориз в Европа играе важна роля не само за продоволственото снабдяване, но и за икономиката на селските райони, заетостта и управлението на околната среда в специфични региони. Следователно поддържането на жизнеспособен оризов сектор е от съществено значение както за икономическия, така и за териториалния баланс в няколко държави членки на ЕС.
В този контекст секторът призовава за преразглеждане на съществуващите политически инструменти, за да се гарантира, че те остават ефективни за запазване на пазарната стабилност. По-специално, заинтересованите страни посочват необходимостта от преоценка на функционирането на автоматичния защитен механизъм, свързан с режима GSP/EBA (Обща схема от преференции/ Всичко освен оръжие), с прагове за активиране, които по-добре отразяват пазарните реалности и позволяват навременни действия, когато скокът във вноса наруши пазара.
Освен това секторът подчертава значението на преразглеждането на митата по Общата митническа тарифа, за да се приведат в съответствие с реалните пазарни условия. От съществено значение е да се гарантира, че тарифните структури остават съобразени с пазарните реалности, като същевременно се обмислят мерки, които защитават конкурентоспособността на европейската преработвателна промишленост и добавената стойност, генерирана в рамките на хранителната верига на ЕС.
В по-широк план оризовият сектор подчертава необходимостта от по-силна подкрепа за европейското производство на вътрешния пазар, включително целенасочени усилия за насърчаване и адекватни финансови ресурси. Предвид икономическото, екологичното и териториалното му значение, оризът следва да бъде признат за чувствителен продукт в рамките на селскостопанската и търговската политика на ЕС.
Накрая, секторът подчертава значението на укрепването на принципа на реципрочност в международната търговия. Вносът, пускан на пазара на ЕС, трябва да отговаря на стандарти, еквивалентни на изискваните от европейските производители, особено по отношение на опазването на околната среда, безопасността на храните и условията на труд. Засилването на граничния контрол и осигуряването на последователно прилагане на тези стандарти биха допринесли за по-лоялна конкуренция.
Европа трябва да направи ясен избор: да защити своя продоволствен суверенитет и да подкрепи стратегически селскостопански сектори като оризопроизводството, или рискува да увеличи зависимостта си от международните пазари, категорични са от „Копа-Коджека“.