Политическата нестабилност в България може да доведе страната до изолация от ЕС. Според последните проучвания, Социалистическата партия може да разчита на подкрепата на 21,6 процента от гласовете, ако има избори, ГЕРБ на Борисов на 17,8 процента, партията на турското малцинство - 6,7 на сто, а "Атака" няма да може да премине 4-процентовата бариера.

Вече повече от един месец българската столица се тресе от протести, на които недоволните българи искат оставката на лявото правителство на премиера Пламен Орешарски, който е на поста от края на май. Протестите показват общото недоволство от българската политически елит, което в съчетание с икономическата стагнация, ще доведе до множество смени на правителствата в София през следващите години, прогнозира американският институт.

Продължаващата и в момента политическа нестабилност в България започна още през зимата, когато стартираха протестите срещу високите цени на тока. Масовите протести, които често бяха придружени със сблъсъци между полицията и протестиращите, след това доведоха до оставката на правителството на Бойко Борисов, който през февруари се оттегли от поста. Въпреки това, промяната в управлението след изборите през май не доведоха до утихване на бунта на българите. Според "Стратфор", постоянните протести през последните няколко месеца показват недоволството от политическия елит, за което повечето хора смятат, че са изпълнени с корупция. Преди тези протести серията от самозапалвания на гражданите, които бяха недоволни от политиците, или просто не можеха да намерят изход от икономическата пропаст, привлякоха международното внимание към страната.

Нямат вяра на политиците

Най-новите протести започнаха, когато Орешарски номинира скандалният бизнесмен Делян Пеевски за пръв човек на българската агенция за национална сигурност (ДАНС). Под натиска на уличните протести, премиерът оттегли номинацията на Пеевски, но демонстрациите продължиха с различна посещаемост - от десетина души до десетки хиляди. Засега основното искане на протестиращите е оставката на сегашното правителство, но техния дневен ред вероятно ще се загуби в уличните недоволства, в които участват симпатизанти на много политически формации. Необходимо е да се отбележи, че в София бяха организирани и по-малки протести, но в подкрепа на правителството на Орешарски.

Правителствените привърженици пък поискаха импийчмънт на президента Росен Плевнелиев, тъй като той отправи редица критики за действията на сегашното правителство. Някои български медии съобщиха, че има протести и пред дома на Борисов, който сега действа като опозиционен лидер. Георги Първанов пък, бившият български президент и бивш лидер на Социалистическата партия, преди няколко дни предупреди, че протестите стават все по-политизирани и че някои групи се опитват да дадат на народно движение националистическа посока.

Протестите само увеличават натиска върху управляващата коалиция, която поначало е доста слаба. Така че има големи шансове това правителство да не завърши четиригодишния си мандат. Освен Социалистическата партия, в правителството на Орешарски е и партията на турското малцинство Движение за права и свободи. Тъй като двете партии нямат достатъчно депутати за парламентарно мнозинство, коалицията разчита и на подкрепата на националистическата партия "Атака". Такова правителство реално може да направи малко промени, тъй като парламентарните заседания често не се провеждат, просто защото няма кворум.

Според "Стратфор" голямото народно недоволство означава, че евентуални нови предсрочни избори няма да върнат социалната и политическата стабилност в страната. Протестиращите настояват за оставка на правителството, но не искат настоящата опозиция да поеме властта. Според последните проучвания, Социалистическата партия може да разчита на подкрепата на 21,6 процента от гласовете, ако има избори, ГЕРБ на Борисов на 17,8 процента, партията на турското малцинство - 6,7 на сто, а "Атака" няма да може да премине 4-процентовата бариера.

Слаба икономика

Недоволството срещу политическия елит не е само подсилен от боричканията между отделните партии, но е и резултат от лошата икономическа ситуация в България. Страната, според брутния вътрешен продукт на глава от населението е най-бедната в ЕС, въпреки че икономиката не е отбелязала значим спад от 2009 г. насам, когато се сви с 5,5 на сто заради световната финансова криза. Преди кризата, в периода между 2003 и 2008 г., българската икономика имаше среден годишен ръст от над шест процента. Настоящата безработица, според данни на Евростат, е 12,7 на сто и е два пъти по-голяма от 2008 година.

Политическата нестабилност в България може да доведе страната до изолация от ЕС. Преди десетина дни френският и германският посланик разкритикуваха българският, според тях, олигархичен модел. Посланиците предупредиха за все по-голямата концентрация на властта и поискаха сътрудничество между страните за прекратяване на политическата криза. Брюксел, според "Стратфор", със сигурност ще иска още по-строго да контролира България, а политическата задънена улица, в която се намира в момента София най-вероятно ще доведе до загуба на европейските фондове през следващите години, тъй като проектите или реформите не се осъществяват достатъчно бързо. Обтегнатите отношения между Брюксел и София, от друга страна, вероятно ще бъдат добре дошли за Москва, тъй като Русия в европейската криза вижда добра възможност за укрепване на своите позиции, и особено на икономическите си връзки със страните от Централна и Източна Европа. Въпреки това, политическата нестабилност означава също така, че Русия е изправена и пред голяма несигурност по отношение на развитието на газопровода "Южен поток". Очаква се България да бъде важен транзитен маршрут на газопровода, който ще минава през Черно море и през Балканите.

Постоянната борба между българските политически партии, бавния икономически растеж и народния бунт срещу елита означават, че всяко бъдещо правителство ще трябва да отговаря пред избирателите, чуждестранните инвеститори, ЕС и Русия. Това допълнително ще увеличи напрежението с тези групи, заключава "Стратфор", цитиран от "Преса".