Трагедията със смъртта на временния директор на Института по розата в Казанлък проф. Лилия Кръстева разбуни духовете и от една необичайна гледна точка. В града се питат дали хората не предизвикват съдбата и не дърпат дявола за опашката с крайните си действия.

Проф. Кръстева бе една от двете жертви на верижните катастрофи, станали на 31 март в двете платна на 135-ия километър на магистрала “Тракия” край Пловдив. На 27 ноември м.г. тя бе назначена за шеф на института до провеждането на конкурс за титуляр. Не я посрещнаха с хляб и сол, а враждебно, с бурни протести.

Пред блокираната врата на научното звено бяха разхвърляни вили и мотики, до стената бе изправен ковчег. С него протестиращите казваха, че така се погребва науката. Те бяха против външен за института човек да го оглави, а още повече и на пенсионна възраст. Без да се интересуват от личните и професионалните качества на този човек.

Трябва да се признае, че за новия директор протестите бяха заварено положение - част от колектива “скочи” преди нея и срещу връщането на поста на проф. Недко Недков, който преди това бе ръководител 3 мандата. Там обстановката бе напрегната и без проф. Кръстева, но нейното назначение наля масло в огъня. А и обявяването на конкурс за нов директор се позабави.

Сред протестиращите бе и шофьорът на института Георги Пенчев, който бе зад волана на служебния мерцедес на 31 март. За него проф. Кръстева признала пред близките си, че не харесва и иска да смени.