Хората са защитени чрез закон за  потребителски кредити, но няма специализиран закон за ипотечните кредити, какъвто има в някои от страните членки на ЕС и върху, които работи самия ЕС за хармонизация на законодателството в тази сфера.
Това заяви Румен Гечев, народен представител от ПГ на КБ и член на финансовата комисия на НС на пресконференция.
Гечев е категоричен, че българската банкова система се намира в стабилно състояние, с висока капиталова адекватност, с 3-4% над изискването от 12% на ЕС. „Болшинството от банките работят на печалба, расте кредитния портфейл на банките, растат депозитите макар и забавено през първите две тримесечия на 2013г. Ние нямаме притеснения за състоянията на банковата система, но искаме да оптимизираме баланса на интереса между двете страни", допълни той. 
Депутатът от БСП припомни, в резултат на ипотечната криза, която тръгна от САЩ и мина през Западна и Източна Европа, оказа силно влияние върху България. Според него тя не довежда до дебалансиране на банковата система, както това стана в САЩ и Западна Европа, „но доведе до срив на цените в  строителния сектор, което от своя страна доведе до масови фалити на строителни фирми и увеличение на безработицата в този сектор. Това, че цените се сринаха в този сектор постави на изпитание десетки хиляди български семейства", каза той. Гечев поясни, че има хора, които са продали жилищата си и и излезли на квартира, влагайки всичките си спестявания в строежа на ново жилище. Това е особено популярна практика през 2005 до 2008 г, когато цените са изключително високи.  „Не е трудно да се направи сметка за цени от 1200 евро на кв.м, слизайки на цени от под 700 евро на кв.м хората, които от една страна са ползвали ипотечен кредит, и от друга страна самите те са загубили работата си. Да припомня, че безработицата нараства с над 450 000 души или доходите са били замразени, изпаднаха в невъзможност да обслужват кредитите си", заяви Гечев. Той акцентира на това, че банковата практика е такава, че след 3 месечно неплащане на вноските банките имат юридическо основание да изпратят съдебен изпълнител, „който да изхвърли хората на улицата". Той допълни, че „хората не само, че губят жилището си, но те продължават да изплащат кредита, докато го изплатят, а в някои случаи става дума за десетки хиляди евро. Ние считаме, че това е несправедливо."

Банките трябва да преценяват икономическия риск, като отпускат кредит, защото до този момент той се поема от кредитополучателите Румен Гечев подчерта, че парите, които банките предоставят на кредитополучателите са „също наши пари, спечени за черни дни, вложенията на фирмите и други институции. Банките оперират с чужди пари, носят отговорност и е разбираемо, че гледат да балансират и отговорят на интереса на техните вложители и клиенти. Но в същото време дисбаланса се получава точно в този момент. Когато банката отпуска ипотечния кредит, тя би трябвало да калкулира и риска, евентуално движение на цените, защото в този случай икономическия риск е изцяло за сметка на получателя на кредита," коментира той.

„Ние считаме, че този баланс трябва да бъде възстановен и когато банките отпускат такива кредити да бъдат така добри, естествено, че като калкулират този риск,  ще повлияе на лихвените равнища, но поне ще защити интереса на банките и на хората. Ние считаме, че в момента, в който длъжника не може да изплаща жилището си, да отпадне задължението да изплаща, при положение, че е загубил и единственото си жилище. Това е основната идея за защита при запазване баланса на интересите.", поясни Гечев.

Не може банките да не носят отговорност при фалит на строители, които са продавали "на зелено" Гечев припомни, че има разлика и между ипотечни кредити, които  са на акт 16 и такива без. Той изрази съжаление, че са много семействата, закупили жилища на зелено. Също лоша практика на банките е да осъществяват активни маркетингови кампании в техните собствени офиси, да продават жилища „на зелено", осигурявайки си по този начин хиляди клиенти. „В един момент разбира се, че основната вина е на строителните фирми, които стигнаха до фалит от лакомия, защото те получаваха инвестиция от банката за строителство примерно на една кооперация, а някой строителни фирми започват 3-4 строежа едновременно, с идеята, че следващите години ще бъдат благоприятни. Тук е отговорността на банките, които безотговорно са отпускали кредити на подобни инвеститори, с ясното съзнание, че в един момент ако се обърне тенденцията на пазара, а тя винаги се обръща. Въпросът е кога. След като банката е финансова институция разполага с аналитични възможности, с експерти да бъде така добра да калкулира този риск. За голямо съжаление се оказа така, че банките не носят никаква отговорност от строителството „на зелено", каза той.

Румен Гечев заяви, че има данни как няколко водещи банки, които са печелели милиони, не са контролирали инвеститорите, наблюдавали са как се сриват фирмите, как строят няколко обекта с парите за един обект, „и изпадат в ситуация, в която накрая банката казва „оправяйте се" на десетки хиляди българи.", каза той. „Ние не сме съгласни с такава политика, защото в Германия например, има и трети подпис на договорите се подписват и от която и да е по закон немска банка. Ако нещо стане с парите на кредитополучателя, който е вложил да си купи жилище, отговорността ако фалира строителя се носи от банката, която е задължена да дофинансира и завърши строителството. В цялата страна има незавършено строителство заради липсата на този баланс на интереси. Аз смятам, че това е едно благородно дело", заключи Гечев.