Откритите административни производства се развиват по реда на съответните мерки от наредбата, а за неуредените въпроси се разрешават чрез Административно-процесуалния кодекс.

Това заяви председателят на ДКЕВР Боян Боев.

Комисията не може да приеме решение, защото преди 2 дни от НЕК са представили нови доказателства по казуса с ЧЕЗ и от ЕРП-то трябва да се запознаят с тях и затова ще има ново заседание на 28 април, обясни Боев.

ДКЕВР днес обсъжда отнемане на лицензиите на трите ЕРП-та. На днешното заседание на ДКЕВР участват посланиците на Испания Австрия, Чехия. Посолствата на Франция, Германия и Италия също са излъчили свои представители.

Според Кремена Стоянова от ЧЕЗ искането за отнемането на лиценза на дружеството е несъстоятелно. Като причина за това, Стоянова посочи платената фактура от близо 35 млн. лева дължими суми на НЕК. А в същото време Стоянова обясни, че от НЕК казват, че към тях не са постъпили никакви плащания, което е било и една от причините за стартиране на процедурата по отнемане на лиценза. От друга страна, представителят на ЧЕЗ подчерта, че ДКЕВР няма право да се намесва в търговски отношения, а като такива тя определи отношенията между НЕК и ЧЕЗ. Тя припомни, че на ЧЕЗ е отказано външно финансиране.

"Предоставихме 2 писмени становища на ДКЕВР по повод прихващането на взаимните задължения между "Енерго про" и НЕК. Нашето становище е, че "Енерго про" изпълнява дейността си законосъобразно и всички наши действия бяха премислени и юридически обосновани", заяви Стефан Абаджиев от "Енерго про". Абаджиев подчерта, че ако от "Енерго про" не са били извършили прихващането, дружеството е щяло да изпадне в рискова ситуация и да бъде застрашено снабдяването с електроенергия в Североизточна България.

"Считаме, че решението за отриване на процедурата за отнемане на лиценза трябва да бъде прекратено", добави Абаджиев.

Представителят на "Енерго про" заяви пред комисарите от ДКЕВР, че от дружеството ще се запознаят внимателно с допълнително предоставената ни информация и ще предоставят становището си в писмен вид.

Екатерина Евстатиева от НЕК заяви на свой ред, че прихващанията от НЕК са отпаднала методика, а лишаването от парични средства на компанията, води до невъзможност НЕК да се разплаща с производителите по веригата. "Ние от ЕВН не приемаме да бъдем упреквани за състоянието на НЕК, защото конкретният дефицит, за който сме упреквани, е в резултат на дългосрочната държавна политика за насърчаване на зелената енергия", зави представителят на ЕВН Йорк Золфелнер. Той призова държавата да създаде подходящ механизъм за финансирането на собствените й политики.

"Дефицитът за ЕВН е бил 248,6 млн. лв. още през месец юни 2013 г., а държавата е предложила механизъм за компенсиране на ВЕИ-производителите във основа на това, че всички приходи и разходи се събират от НЕК. По този начин НЕК винаги е била отговорна да предложи размера на добавките, а ДКЕВР - отговорна за осигуряване на приходи в достатъчен размер", подчерта Золфелнер. Според него, ЕВН се намира по средата – между производителите на ВЕИ и потребителите, но няма възможност да влияе.

"През 2012 г. бяха взети някои неуместни и спорни регулаторни решения – методиката за компенсацията, а в същото време през последните 2 години ДКЕВР не е успяла да вземе мерки за насърчаването на ВЕИ политиката", каза още представителят на ЕВН. Золфелнер каза, че от ЕВН са изпратили 105 писма до отговорните институции, но никоя от тях не се е ангажирала с мерки за решаването на проблема.

Според Золфелнер сегашната криза би могла да бъде преодоляна, ако ДКЕВР приеме отговорността за отстраняване на незаконосъобразния механизъм за компенсиране. "Отнемането на лицензи няма да помогне за покриването на съществуващите дефицити. С или без ЕВН, този дефицит в системата остава", подчерта Золфелнер, според когото начинът да се подкрепи финансовата сигурност на НЕК, не трябва да бъде за сметка на сигурността на крайните потребители и регионалното снабдяване. "ЕВН е дългосрочен инвеститор в българския енергиен сектор и поради тази причина сме заинтересовани и се стремим да допринасяме за разрешаването на проблемите в тази област в България", каза още Золфелнер.

В отговор на изложеното от представителите на ЕВН, Екатерина Евстатиева отговори, че от ЕВН не са изпълнявали методиката още от 2013 г. преди тя да отпадне.

БГНЕС припомня, че ДКЕВР откри процедурата по лишаването на крайните снабдители от лицензия на 19 март, след като им беше дала три дни да платят на НЕК прихванати или задържани суми на обща стойност 318 млн. лв. Към момента тази сума е нараснала до 348 млн. лв. по данни на регулатора. От нея на ЕВН се падат 216,5 млн. лв., на Енерго Про - 67,4 млн. лв., а на ЧЕЗ – 63,7 млн. лв. И в новия 7-дневен срок, който им бе даден от ДКЕВР след откриването на процедурата, ЕРП-тата не платиха. Преди това пък регулаторът им наложи максималната глоба от по 1 млрд. лв.

На днешното заседание на ДКЕВР, ако искат да си запазят лицензията ЧЕЗ, ЕВН и Енерго Про ще трябва да убедят енергийния регулатор, че прихващанията, които правят, са законни и те имат основания да не плащат 348 млн. лв. на НЕК.

От ДКЕВР вече обявиха, че по тяхно мнение прихващанията са незаконни. Както и че с тях се блокира дейността на НЕК и се застрашава сигурността на доставките. За да си получат парите, ЕРП-тата трябва да ги поискат със заявленията за новите цени от 1 юли. Както стана ясно, трите дружества са поискали 8-14% по-скъп ток през деня и 16-26%- през нощта, но не са включени исканията си за зеления ток в заявленията. Те обясняват, че това може да го направи само НЕК.

Ако в крайна сметка ДКЕВР реши да отнеме лицензиите, законът предвижда назначаването на т.нар. особен управител, който ще управлява компаниите, без да има право да се разпорежда със собствеността им.

Генезисът на проблема е бумът на присъединяване на зелените централи, който се случи през април-юни 2012 г. Тогава за три месеца бяха вкарани в експлоатация близо 1000 мегавата ВЕИ. Голямото бързане за вкарване на експлоатация се случи, след като регулаторът тогава даде сигнал, че предстои сериозно намаление на цените за зелените централи след 1 юли 2012 г., а законът закова високите цени само на тези, присъединени преди 1 юли. Както и заради обявените планове да се обявят нулеви години за присъединяване на нови централи към мрежата в страната.

Така на финала се оказа, че непланираното огромно производство на ВЕИ централите не е включено в цената на НЕК, а оттам и в крайната цена. Последва промяна на методиката от ДКЕВР, с което ЕРП-тата бяха задължени да плащат произведената зелена енергия на тяхна територия, а после НЕК да им възстановява парите. Около 400 млн. лв. по данни на регулатора обаче не са възстановени към момента.