Патриарх Неофит записа на диск любимата нему и на Левски "Достойно ест"
Русе
| 5 април 2014, 21:44 | коментара
Дядо Неофит е и първият български архиерей, издал компактдиск с песнопения. Двата албума записва още като Русенски митрополит. Първият компактдиск - “Живот и песнопение”, излиза преди 10 години и въпреки че се тиражира повторно, отдавна е изчерпан. Същото се случи и с издадения през 2005 г. за неговата 60-годишнина диск “Покаяние, пост, възкресение”. И за двата в музикалните сайтове пише: “Не е в наличност”.
Оттогава десетки хиляди го слушат в ютюб, където има негови изпълнения от тези дискове. Под тях има коментари като: “Прекрасен глас, божествен!”, “Вълшебен глас, ангелски! Прекрасен е Негово Светейшество. Бог да го пази и да му дарува здраве и дълги години живот! Амин!”
Най-слушаната в интернет е тъжната “Се Жених грядет” (“Ето, Женихът идва”). “Тя се изпълнява в глас 8 по византийското осмогласие. Това е църковната гама, нещо като до мажор, разясняваше ми дядо Неофит още преди да стане патриарх. Някой е записал изпълнението му в катедралния храм в Русе заедно с хора “Св. Георги Победоносец” и е качил клипа в YouTube. Последование на Жениха и притчата за десетте девици е едно от най-покайните богослужения, което се извършва в първите три дни от страстната седмица във всички православни храмове.
Сега преиздадоха двата албума на Негово Светейшество в тираж от 5000 бройки. Освен в църковните канаскии дискът може да се намери в книжарниците и музикалните магазини. Записите на 19 песни излизат под общото заглавие “Живот и песнопение” Интересно е, че исото държат братът на патриарха - доц. Димитър Димитров, протойерей Кирил Попов и Стефан Димитров.
Патриархът е сред най-личните певци с най-мощния и колоритен глас в Църквата. Той ходи на частни уроци по вокално пеене при именитата проф. Елена Урокин. Баритонът е носител на “Златен камертон” - най-високото отличие на Московската духовна академия, в която изкарва аспирантура. Преди да стане ректор на Духовната академия у нас, той преподава литургика и църковна музика.
Любимата песен на дядо Неофит е “Достойно ест”. Тази песенна възхвала на св. Богородица е била най-скъпата и на Васил Левски. Нея дядо Неофит изпя и в аулата на Софийския университет, а хор от ангелогласни му пригласяше и когато получи почетното звание “Доктор хонорис кауза” на СУ “Св. Климент Охридски” през 2008 г. Тогава изпълни “Достойно ест” по напев от Широка лъка, както го е пял и Левски.
“Материята, към която особено съм бил привързан в моя живот, е православната църковна музика, богослужебното песнопение едногласно и многогласно, което е истинско богатство и красота”, изповяда тогава в аулата на СУ днешният патриарх.
Преди време ми сподели, че най обича светогорската източноцърковна музика, както българската и руската класика. След богослужението за него по важност са църковната музика и преводите от източна византийска нотация на петолинейна нотация на църковни песнопения.
Сред ревностните негови слушатели и радетели са и първите му братовчеди - проф. Георги Попов, виден богослов в Софийския университет, и иконом Кирил Попов - председател на храма “Св. Николай Чудотворец”, който е и диригент на Хора на софийските свещеници. За отбелязване е, че той е вторият, завърнал се от следването си в Москва със “Златен камертон” освен дядо Неофит.
Майката на Симеон, както е светското име на патриарх Неофит, навремето е хористка в църквата и запалва за пеенето и него, и батко му Димитър. Те са от бедно семейство
и музикални инструменти не могат да си купят, но пък Господ им е дал хубави гласове, за тях пари не трябват. А и нали църквата изцяло е приела акапелната музика (в нея инструменти няма, тъй като православието смята човешкия глас за най-висш инструмент).
Като деца с майка си вечер пеят любимата им “Светий Боже”, “Богородице Дево" или “Достойно ест”. Когато Димитър подава документи за семинарията, отиват и тримата. Ректорът епископ Тихон пита майка им могат ли да пеят. “Изпяхме “Светий Боже” и той, пак така доволен, поглаждайки брадата си, каза: “Ами, ние ги приехме и двамата. Та аз вече смятах, че след 2 г. съм сигурен”, спомня си дядо Неофит. Църковната музика дотам пленява братята, че като студенти двамата създават прочутия хор “Йоан Кукузел”.
В началото са петима и правят квинтет. Премиерата е на 29 февруари 1969 г. в Театър 199. На нея младите богослови изнасят най-красивото от църковнопевческия репертоар. А са невероятно трудни години за популяризирането на църковната музика. И противниците не закъсняват. Свиква се дори консултативен съвет от видни композитори, музиколози и музиковеди, които трябва да решат съдбата на ансамбъла.
Спасява ги проф. Панчо Владигеров. Авторитетният композитор казва: “Това е музика с високи достойнства, тя трябва да се познава и да се предлага на широката публика. Не мога да си представя моите опери без използването на красивата мелодика на църковните песнопения.”
Димитър изкарва и музикалното училище, а през 1977 г. завършва консерваторията и година по-късно става преподавател в Духовната академия и диригент на хора в “Св. Александър Невски”, какъвто е и до днес.
Той дирижира и когато дядо Неофит прави записите в двата албума с църковно песнопение. Самият патриарх казва: “Песента влива в душата на изпълнителя и слушателя благороден пламък на високи стремежи, преодолява малодушието и страха от опасности, въодушевява към добри и полезни начинания. От гледна точка на религиозното чувство словото заедно с песнопението се явява най-добро средство за свещен израз на богопочитание.”
Като любимо чедо на дядо Максим, наследилият патриаршеската корона Неофит взема пример от него и в песнопенията. Защото патриарх Максим има издадена плоча с богослужения. Три години след първия диск на дядо Неофит запис “Светлоозарени минути” - слова, стихове и песнопения, издава на диск за своята 95-годишнина и Доростолският митрополит Иларион.
Освен добър певец Негово Светейшество е и школуван лектор по църковна музика “В новозаветни времена псалмопението е осветено от самия Господ Иисус Христос, въведено било от светите апостоли, обогатено и систематизирано от светите отци. Така в живота на християнската Църква пеенето става неотделима част от всяко обществено богослужение, а вдъхновените певци, възпявайки Бога, стават подражатели на ангелите и тяхното служение.” Това казва той в лекцията си на 2 декември 2008 г. в аулата на СУ.
Дядо Неофит разкрива и любопитна история - Киевска Рус приема кръщение от Византия, а не от Рим, заради великолепието на богослужението, украсявано от песнопенията на изкусни певци, които видяли в църква “Св. София” в Константинопол пратениците на княз Владимир. И тогава гръцкият патриарх изпраща в Киев митрополит Михаил - високообразован българин, и с него четирима епископи и много йереи, дякони и певци от славяните, пише в Йоакимовската летопис.
Патриарх Неофит може дълго и сладкодумно да обяснява откъде идва и явлението “Болгарский роспев”, за едногласното и многогласно пеене, за преклонението на Шаляпин пред българското черковно пеене, за изкусния глас на дякон Игнатий и още, и още. Та може да си пожелаем след двойния албум патриархът да ни зарадва и със сладкодумна книга за “небесната музика на ангелите”.