Представяте ли си да обявят авторски рецитал на патриарх Неофит в зала 1 на НДК - той като един от най-изкусните изпълнители на църковна песнопения, а хора да дирижира брат му доц. Димитър Димитров. Въпреки че залата ще се изпълни, това едва ли някога ще стане. Затова трябва да приемем поне радостния факт, че можем да слушаме неговия глас.

Дядо Неофит е и първият български архиерей, издал компактдиск с песнопения. Двата албума записва още като Русенски митрополит. Първият компактдиск - “Живот и песнопение”, излиза преди 10 години и въпреки че се тиражира повторно, отдавна е изчерпан. Същото се случи и с издадения през 2005 г. за неговата 60-годишнина диск “Покаяние, пост, възкресение”. И за двата в музикалните сайтове пише: “Не е в наличност”.

Оттогава  десетки хиляди го слушат в ютюб, където има негови изпълнения от тези дискове. Под тях има коментари като: “Прекрасен глас, божествен!”, “Вълшебен глас, ангелски! Прекрасен е Негово Светейшество. Бог да го пази и да му дарува здраве и дълги години живот! Амин!”

Най-слушаната в интернет е тъжната “Се Жених грядет” (“Ето, Женихът идва”). “Тя се изпълнява в глас 8 по византийското осмогласие. Това е църковната гама, нещо като до мажор, разясняваше ми дядо Неофит още преди да стане патриарх. Някой е записал изпълнението му в катедралния храм в Русе заедно с хора “Св. Георги Победоносец” и е качил клипа в YouTube. Последование на Жениха и притчата за десетте девици е едно от най-покайните богослужения, което се извършва в първите три дни от страстната седмица във всички православни храмове.

Сега преиздадоха двата албума на Негово Светейшество в тираж от 5000 бройки. Освен в църковните канаскии дискът може да се намери в книжарниците и музикалните магазини. Записите на 19 песни излизат под общото заглавие “Живот и песнопение” Интересно е, че исото държат братът на патриарха - доц. Димитър Димитров, протойерей Кирил Попов и Стефан Димитров.

Патриархът е сред най-личните певци с най-мощния и колоритен глас в Църквата. Той ходи на частни уроци по вокално пеене при именитата проф. Елена Урокин. Баритонът е носител на “Златен камертон” - най-високото отличие на Московската духовна академия, в която изкарва аспирантура. Преди да стане ректор на Духовната академия у нас, той преподава литургика и църковна музика.

Любимата песен на дядо Неофит е “Достойно ест”. Тази песенна възхвала на св. Богородица е била най-скъпата и на Васил Левски. Нея дядо Неофит изпя и в аулата на Софийския университет, а хор от ангелогласни му пригласяше и когато получи почетното звание “Доктор хонорис кауза” на СУ “Св. Климент Охридски” през 2008 г. Тогава изпълни “Достойно ест” по напев от Широка лъка, както го е пял и Левски.
“Материята, към която особено съм бил привързан в моя живот, е православната църковна музика, богослужебното песнопение ­ едногласно и многогласно, което е истинско богатство и красота”, изповяда тогава в аулата на СУ днешният патриарх.

Преди време ми сподели, че най обича светогорската източноцърковна музика, както българската и  руската класика. След богослужението за него по важност са църковната музика и преводите от източна византийска нотация на петолинейна нотация на църковни песнопения.

Сред ревностните негови слушатели и радетели са и първите му братовчеди - проф. Георги Попов, виден богослов в Софийския университет, и иконом Кирил Попов - председател на храма “Св. Николай Чудотворец”, който е и диригент на Хора на софийските свещеници. За отбелязване е, че той е вторият, завърнал се от следването си в Москва със “Златен камертон” освен дядо Неофит.

Майката на Симеон, както е светското име на патриарх Неофит, навремето е хористка в църквата и запалва за пеенето и него, и батко му Димитър. Те са от бедно семейство
и музикални инструменти не могат да си купят, но пък Господ им е дал хубави гласове, за тях пари не трябват. А и нали църквата изцяло е приела акапелната музика (в нея инструменти няма, тъй като православието смята човешкия глас за най-висш инструмент).

Като деца с майка си вечер пеят любимата им “Светий Боже”, “Богородице Дево" или “Достойно ест”. Когато Димитър подава документи за семинарията, отиват и тримата. Ректорът епископ Тихон пита майка им могат ли да пеят. “Изпяхме “Светий Боже” и той, пак така доволен, поглаждайки брадата си, каза: “Ами, ние ги приехме и двамата. Та аз вече смятах, че след 2 г. съм сигурен”, спомня си дядо Неофит. Църковната музика дотам пленява братята, че като студенти двамата създават прочутия хор “Йоан Кукузел”.

В началото са петима и правят квинтет. Премиерата е на 29 февруари 1969 г. в Театър 199. На нея младите богослови изнасят най-красивото от църковнопевческия репертоар. А са невероятно трудни години за популяризирането на църковната музика. И противниците не закъсняват. Свиква се дори консултативен съвет от видни композитори, музиколози и музиковеди, които трябва да решат съдбата на ансамбъла.

Спасява ги проф.  Панчо Владигеров. Авторитетният композитор казва: “Това е музика с високи достойнства, тя трябва да се познава и да се предлага на широката публика. Не мога да си представя моите опери без използването на красивата мелодика на църковните песнопения.”

Димитър изкарва и музикалното училище, а през 1977 г. завършва консерваторията и година по-късно става преподавател в Духовната академия и диригент на хора в “Св. Александър Невски”, какъвто е и до днес.

Той дирижира и когато дядо Неофит прави записите в двата албума с църковно песнопение. Самият патриарх казва: “Песента влива в душата на изпълнителя и слушателя благороден пламък на високи стремежи, преодолява малодушието и страха от опасности, въодушевява към добри и полезни начинания. От гледна точка на религиозното чувство словото заедно с песнопението се явява най-добро средство за свещен израз на богопочитание.”

Като любимо чедо на дядо Максим, наследилият патриаршеската корона Неофит взема пример от него и в песнопенията. Защото патриарх Максим има издадена плоча с богослужения. Три години след първия диск на дядо Неофит запис “Светлоозарени минути” - слова, стихове и песнопения, издава на диск за своята 95-годишнина и Доростолският митрополит Иларион.

Освен добър певец Негово Светейшество е и школуван лектор по църковна музика “В новозаветни времена псалмопението е осветено от самия Господ Иисус Христос, въведено било от светите апостоли, обогатено и систематизирано от светите отци. Така в живота на християнската Църква пеенето става неотделима част от всяко обществено богослужение, а вдъхновените певци, възпявайки Бога, стават подражатели на ангелите и тяхното служение.” Това казва той в лекцията си на 2 декември 2008 г. в аулата на СУ.

Дядо Неофит разкрива и любопитна история - Киевска Рус приема кръщение от Византия, а не от Рим, заради великолепието на богослужението, украсявано от песнопенията на изкусни певци, които видяли в църква “Св. София” в Константинопол пратениците на княз Владимир. И тогава гръцкият патриарх изпраща в Киев митрополит Михаил - високообразован българин, и с него четирима епископи и много йереи, дякони и певци от славяните, пише в Йоакимовската летопис.

Патриарх Неофит може дълго и сладкодумно да обяснява откъде идва и явлението “Болгарский роспев”, за едногласното и многогласно пеене, за преклонението на Шаляпин пред българското черковно пеене, за изкусния глас на дякон Игнатий и още, и още. Та може да си пожелаем след двойния албум патриархът да ни зарадва и със сладкодумна книга за “небесната музика на ангелите”.