Между дебатите за изграждането на 30-километровата ограда с Турция, проточили се почти по цялата планирана дължина, и парламентарния блицконтрол, в сряда председателят на Народното събрание Михаил Миков седна в кабинета си и проветри един албум с китайски марки. Преди това си сложи професионални бели ръкавици.


Докато разгръщаше луксозните копринени страници на албума, подарен му миналата година по време на посещението му в Китай, забеляза несиметрично назъбване на една от марките, което го изпълни с щастливо колекционерско вълнение. Истинският

филателист знае, че
накърнените ръбчета
правят екземпляра
още по-ценен

Бащата на Михаил Миков е бил дългогодишен председател на филателното дружество в Кула. От там тръгва увлечението на бъдещия председател на парламента към марките. Освен че наследява завидна колекция още като дете (първо баща му му дава развалени, а после го допуска и до по-ценните образци), през годините той я дообогатява и днес тя вече е наистина впечатляваща.

Има всичко, което е
издадено в България
между 1946 и 1990 г.

Събрал е марки отпреди 9 септември, а също от най-старите - сантимови, които са отпреди въвеждането на стотинката и лева. Както и богата руска колекция.

Не е буквалист, който да си знае стриктно бройките по класьорите. "Със сигурност марките ми са десетки хиляди, но не това е важното. Важното е да имаш време да ги подреждаш, да ги оглеждаш", посвещава Миков в тръпката на филателизма. За него марките са изкуство.

"Лошото е, че нямам време да се занимавам", признава Миков.

Със сигурност обаче ще се реваншира на изоставената заради политиката си страст с нещо голямо - вече е решил, че ще лобира пред министъра на образованието да се възстановят в училищата клубовете "Млад филателист".

Защото с електронните комуникации, с електронното таксуване постепенно марките отпадат от оборота, отчита Миков с романтична носталгия по годините, когато филателията процъфтяваше.

Освен хоби за цял живот, култура и история, за него марките са и география. Има такива, които са пътували по целия маршрут на първата антарктическа експедиция на Христо Пимпирев - от Пунта Аренас и въобще от всяко място, на което се е спирало. Носят си първодневни печати, всичко. По идея на Миков Антарктическият институт открива през декември 1994 г. на ледения континент единствената българска станция извън пределите на страната ни - №1090.

“Виж китайците какво правят”, показва Миков. И вади луксозен албум, който е получил при посещението си миналата година. По страниците му китайците рисуват пейзажи върху коприна, които са точна снимка на Яндзъ - Трите клисури. Там е разположен и Великият язовир - най-голямата хидроцентрала в света, с инсталирани 21 000 мегавата. Под картините, които председателят на парламента разгръща с бели ръкавици като хирург, са отпечатани и марките, които буквално повтарят гледките отгоре.

“А като бях в Китай, им подарих картините, по които са изработени марките за китайските космонавти.

На една от тях е
първата жена
китайски космонавт”,

разказва Миков. Дава му ги зам.-шефът на парламентарната група на Коалиция за България Спас Панчев, който е и председател на Съюза на българските филателисти.
Човек трябва да проветрява марките от време на време - нещо, което парламентарният шеф не е правил от доста време. “Пропусне ли се дълго тази процедура, те ръждясват от влагата и после не могат да се изчистят”, обяснява Панчев. Другият проблем е слепването. Макар че днес марки се правят по модерни технологии, нямат дебел слой лепило и не се нуждаят от талкиране, преди да ги поставиш в класьора.

“Майка ми казва: “Иди да видиш тия марки. Но все не остава време”, кахъри се Миков. Спомня си какъв дефицит са били класьорите с марка “Абриа”. Като студент се върнал от бригада в ГДР с 4-5 бройки - безценен трофей. “Имаше руски и български, но друго си е “Абриа”. Имам и френските “Фибер”, и швейцарските “Михел”, вещ е Миков.

Двамата с Панчев са се амбицирали да възстановят кръжоците “Млад филателист” в училище. Ще лобират за това пред министър Анелия Клисарова. 20-30 лв. на седмица ще са разходите на едно училище. 120 000 деца в България са се занимавали с филателия до 1989 г.

“Филателията е многознание - усет към красивото, към подреденото, към спестовност, желание да научиш историята, икономиката, бележитите личности, забележителностите”, аргументира се Панчев. А в по-прагматичен аспект

марката е
най-стабилната
спестовност,

многократно по-добра и от банките. “Ако една се продава днес по номинал за 1 левче, ти си купуваш една или повече. След 3 г. цената става 25-30-50 лв. Няма такава инвестиция, дори банките не печелят така. Много зависи от тиражите - трябва да разбираш от филателия”, “отваря” неосведомените Панчев. И издава шефа си: “Аз съм щастлив, че нашият председател е усетил къде е гъделът, къде е най-интересното във филателията, и е започнал да се занимава с куриози...”

“Това са най-общо казано сгрешени” марки - или в назъбването, или в гумировката. Старите, поради несъвършените технологии, имат условно казано дефекти. Но това прави марката уникална”, разказва с плам в очите Миков. Ако марката е в тираж 1 милион, сред този един милион някой е пропуснал и до магазините е стигнало едно каренце без зъбчета, дава пример Панчев. “Или с пропуснато едно зъбче”, зорко ги хваща Миков. Така екземплярът остава единствен по рода си в света. Където има 150 милиона колекционери на пощенски марки.

Миков пък издава, че Панчев притежава много ценна колекция румелийски марки.

Преди паричната единица на младата българска държава да бъде приета, се работи със сантимови марки. Тогава още няма стотинки и левове и България привнася френската система. “Освен това златният франк е вървял като парична единица след Учредителното събрание”, уточнява Миков.

Първите марки са
отпечатани в Санкт
Петербург

През 1881 г. излизат първите марки със стотинка и лев - известни като “царска поща”. Това са много редки издания.

Любопитното е, че в същия период отпреди 1885 г. Южна България има т.нар. Румелийска поща, в която таксуването става с едни особени печати, а не с марки. Така или иначе, най-ценните колекции са наистина тези до 1900 г., които включват класическия период и показват развитието на пощенската марка и на съобщенията.

Колекцията на Панчев, с която шефът на филателистите се гордее най-много, е именно “Пощите по българските земи до Освобождението”. Тогава има турски, австрийски, френски, английски, руски. “Но аз съм академик - освен президент на българската, съм член на Европейската академия по филателия”, горд е Панчев.

Днес организираните колекционери у нас са 5000. 20 000 са събиращите марки, без да плащат членски внос. Марки събират и 10 000-15 000 деца, сумира “актива” Панчев.

“Г-н Миков е член на съюза, получава редовно и списанието “Филателен преглед”, хвали го Панчев. Сега се навършват 25 г. от създаването на Съюза на филателистите в Европа, което се е случило във Варна. Тоест филателистите ни са влезли първи в Европа, горди са Миков и Панчев. От 1969 г. насам на всеки 10 г. страната ни прави световни изложби.

“Спомням си с какъв
трепет съм
разглеждал Червения
Мавриций

Иван Славков го докара. Беше сложен в НДК в едно дебело плексигласово стъкло, осветен”, вълнува се като дете и до днес Миков. Червеният и Синият Мавриций са марки в единични екземпляри, всеки от които струва към 10 милиона.

Заедно с откриващата се днес във Видин изложба “Балканфила” (виж горе - б.р.) ще бъде отбелязана и 135-годишнината на “Български пощи”. Със създаването на новата държава първата работа освен парламента, княза и паричната единица е да започне и маркоиздаването. Пощенската марка е част от фундамента на държавата - комуникациите в онзи период са се извършвали с пощенски картички, които пътуват. А за да пътуват, трябва да ги таксуваш. А за да ги таксуваш, ползваш пощенски марки”, описва пресечната точка на държавните дела и филателията човекът, който познава и двете в детайли.

Засега епизодично се занимавам, но сигурно ще дойде време, в което това ще се промени, мечтае филателистът Михаил Миков.



Симеон II e патрон
на “Балканфила”
от 2-годишен

“Балканфила” (Балканска филателна изложба, която съществува от 1965 г.) открива Михаил Миков във Видин днес. Ще го направи заедно със Симеон Сакскобургготски, който е неин патрон от 2-годишен. На тази младенческа възраст му е поверена честта през 1937 г., след като филателистите получават съгласие от баща му цар Борис III. По време на прехода традицията е преустановена за 10-15 г. България я възстановява през 2010 г., а тази година вземаме и домакинството на Румъния, обясни Спас Панчев.

И я съчетаваме с идеята да се почете и 135 г. на Народното събрание от времето на първия му председател Антим I. Същата годишнина празнуват и пощите ни.

Симеон II също ще покаже на едно табло част от личната си колекция марки.

Експозицията е посочена в афишите наред с изложбите в Одеса, Лугано (Швейцария), Париж и Малмьо (Швеция). И е първата за годината от поредицата подобни мероприятия. На нея ще участват 12 държави, а като гост е поканена Русия. Поканен е и кметът на Калафат.

90 горди колекционери ще изложат свои ценни екземпляри.