Страната ни се намира в почти патова ситуация, каза политологът Първан Симеонов, който представи традиционното месечно изследване на Галъп Интернешънъл за периода 27 юни – 4 юли.

Няма съществена динамика в електоралните нагласи. Запазва се по-скоро паритет, има изравняване на силите между двете основни партии – БСП и ГЕРБ. При евентуални нови избори едва ли бихме били свидетели на промяна на парламентарното представителство, представи изследването Симеонова. Засега наблюдаваме нещо, което прилича по-скоро като изпитание за подкрепата за партия ГЕРБ. В момента има известно стягане на електората на социалистите. В същото време обаче ръстът нивата на песимизъм и процентът на хората, които заявяват, че не биха гласували. Това обаче са само хипотези, въпреки това те създават нерадостна картина. Наблюдаваме една почти симетрична картина, общественото мнение е объркано и разделено на две, каза политологът.

На въпрос накъде върви България – към по-добро или по-лошо, традиционно у нас се отговаря към по-лошо. Делът на оптимистите надвишава делът на песимистите, показва изследването на Галъп.

Песимизмът е правило, отчете Симеонов. Оптимизмът надмогва само в моменти на избори, като например приемането ни в Европейския съюз през 2007 година. Предсрочните парламентарни избори през май месец тази година са дали известно повишаване на оптимистите. Правителството имаше кредит на доверие, но доста бързо го пропила със стъпката накриво с Делян Пеевски, посочи Първан Симеонов.

Според изследването на Галъп интернешънъл, медийният месец при кабинета Орешарски е бил доста кратък. Според данните, мненията на запитаните дали трябва да има или не оставка на кабинета сега, са почти наравно. Същата е и нагласата по отношение на това дали трябва или не трябва протестите да продължат.

Изводът показва, че столицата е срещу по-малките градове и селата. В провинцията преобладават позитивните нагласи към правителството на Пламен Орешарски. В София обаче е обратното – основно се иска неговата оставка. При младите хората преобладава мнението "за" протести. 70% от пенсионерите обаче са против протестите. В столицата съотношението е 5:2 в полза на протестите, показват данните.

Дали трябва да има предсрочни избори, нагласите са 35% казват "да" – по-скоро не казват 39% от респондентите. Протестният потенциал е също в пъти по-голям в столицата, отколкото в по-малките градове и в провинцията. От запитаните 7% отговарят, че са участвали в такива протести, каквито се случват от почти месец у нас, а 29% от хората заявяват съгласие за участие в тях.

На въпроса дали Цветан Цветанов трябва да се оттегли от ГЕРБ – 67% от запитаните казват "да". Самите привърженици на ГЕРБ са разделени – съотношението е около 40 на 40. Изводът от данните са, че очевидно Цветанов е вече разделител по отношение на привържениците на партия ГЕРБ.

Първан Симеонов направи заключение, че според направеното изследването най-добре за страната, според запитаните, е да се проведат нови предсрочни парламентарни избори в хоризонт от година.

ДПС не бива никога да бъде допускано във властта предизвиква съгласието на 64% от респондентите, срещу 18% несъгласни – тези данни предизвикват силна изолация за Движението за права и свободи. Тази перспектива обаче за момента не повлиява на ДПС, става ясно от проучването. Горе-долу същата е ситуацията и при "Атака".

Ситуацията донякъде е парадоксална, тъй като 86% от хората са съгласни с твърдението, че сега повече е необходимо от национално съгласие. Разделението съжителства с голям процент за национално съгласие.

На въпрос за коя партия бихте гласували, ако изборите се проведат сега – запазва съотношението на БСП и ГЕРБ, с лека преднина за социалистите, обаче. От запитаните 21-22% отговаря, че ще гласуват за БСП; за ГЕРБ – 17,8%; за ДПС – 6,4%; за България на гражданите – 2,6%; за НФСБ – 2,4%; за Атака – 1,8% и за ДСБ – 1,6%. Първан Симеонов заяви, че в един следващ парламент има място за нова десница. Но голям и нов, помитащ политически проект трудно ще се появи.

Тенденциите очевидно показват, че БСП и ГЕРБ са в практическо равенство. Възможна е хипотезата, че има известно стягане у БСП, което следва след евентуалното назначаване на БСП. Очевидно е, че в партия ГЕРБ текат сложни процеси.

Тази момента картина е в периода 27 юни – 4 юли, тоест тя не е хванала речта на президента Плевнелиев, например.

Таблицата с доверието на политиците се подрежда така: еврокомисарят Кристалина Георгиева получава 47% от доверието, президентът Росен Плевнелиев – 41%, кметът Йорданка Фандъкова – 38%, Георги Първанов и главният прокурор Сотир Цацаров имат по 34% доверие.

Премиерът Пламен Орешарски получава 32% одобрение, а омбудсмана Константин Пенчев – 30%, следва лидерът на социалистите с 26%.Вицепрезидентът Маргарита Попова е с 21% одобрение, а Меглена Кунева с 14%. Бившият премиер, лидерът на ГЕРБ, Бойко Борисов е с 20% одобрени. Волен Сидеров има 3% доверие през този месец, а лидерът на ДПС Лютви Местан – 11% доверие.

Какво стана с доверието у г-н Бойко Борисов – той е достигнал безпрецедентни нива на недоверие. Но той е един от малкото, който е бил в състояние дори след най-тежки моменти, да се възстановява и да събира границите на доверие и недоверие.

Цветлин Йовчев, Кристиан Вигенин и Ангел Найденов са сред най-харесваните министри. 61% от запитаните заявяват, че не са съгласни Бойко Борисов да се върне на власт.