С дълбока скръб цялото изпълнение на Българската Православна Църква възприехме вестта за внезапната кончина на нашия обичан събрат кириархът на Варненската и Верликопреславска епархия Негово Високопреосвещенство митрополит Кирил.

Така започна словото на патриарх Неофит по повод кончината на митрополит Кирил.

Той заяви и че кончината на митрополит Кирил е огромна загуба не само за духовенството и вярващите от Варненска и Великопреславска епархия и за цялата БПЦ, но и за целия православен свят.

"С особена болка си припомняме днес горчивите думи на свети пророк Давид: "Дните на човека са като трева, като полски цвят – тъй цъфти той: понесе се над него вятърът, и няма го, и мястото му вече го не познава"(Пс. 102:15). Днес душата на блаженопочиналия митрополит Кирил предстои пред Бога, към Когото винаги се е устремявало неговото пламенно сърце. Ние вярваме и знаем от думите на Псалмопевеца, че "милостта на Господа е отвека и довека към ония, които Му се боят", които пазят завета Му" и изпълняват заповедите Му" (Пс. 102:17-18), че за всеки верен Божи служител "животът е Христос, а смъртта – придобивка" (Филип. 1:21)", посочи патриархът. Той се спря на биографията на митрополит Кирил.

"Варненският и Великопреславски митрополит Кирил (в мире - Богомил Петров Ковачев) е роден на 08.06.1954 г. в с. Царев брод, Шуменско. Пето дете на родителите си Петър и Иванка, която след кончината на съпруга си приема монашество с името Ирина, той израства и учи в първопрестолна Плиска и през 1968 г. постъпва в Софийската духовна семинария. Още като възпитаник на Семинарията насочва стъпките си към монашеския живот и както сам споделя "оттогава се привързах към монашеския живот и за мен вече нямаше никакво друго служение". Монашество приема на 21.07.1972 г., като духовен старец му става Браницкият епископ Герасим, ректор на Софийската духовна семинария; за йеродякон е ръкоположен на 17.12.1972 г., а за йеромонах - на 14.11.1976 г. от духовния си старец. След завършването на средното си богословско образование през 1974 г. е изпратен на послушание в Рилската св. Обител, след което отбива редовната си военна служба и е изпратен да следва в Богословския факултет на Атинския университет.

С усърдие изпълнява всички послушания, които Светият Синод му възлага. В края на 1980 г. е назначен за протосингел на Сливенската св. Митрополия и възведен в архимандритско достойнство. През 1981 г. се дипломира в Софийската духовна академия и е изпратен на специализация в Московската духовна академия, където защитава дисертация на тема "Участието на руската църква в национално-освободителното движение на българския народ през ХІХ в.", заради което получава научната степен "кандидат на богословието". До 01.09.1986 г. е Представител на българската Патриаршия при Московската Патриаршия, след което е назначен за игумен на Троянската св. Обител. От декември 1987 г. е назначен за Главен секретар на Св. Синод и като такъв на 26 юни 1988 г. е хиротонисан за Стобийски епископ.

На 19 февруари е избран, а на 26 февруари 1989 г. е и канонически утвърден за Варненски и Преславски митрополит. След кончината на приснопаметния патриарх Максим на 6 ноември м. г. е избран за наместник-председател на Св. Синод до провеждането на Патриаршеския църковен избирателен събор на 24 февруари 2013 г.", подчерта патриарх Неофит.

В словото си той зави още, че за четвървековния период на архиерейското си служение, покойният архиерей се е потрудил немалко на Христовата нива, оставайки верен разпоредник "на тайните Божии и ревностен свидетел на Евангелската Истина".

"С неговото дейно участие в диоцеза на поверената му от Бога епархия са възстановени пет манастира, новопостроени са два, въздигнати са около 60 нови храмове и параклиси, възстановени - около 30, обновени - около 20. Във всяка духовна околия на Варненска и Великопреславска епархия има социална кухня, към всеки по-голям храм в градовете има неделно училище за деца, изнасят се беседи за възрастни, сформират се християнски братства и младежки групи. В епархията има център за духовно обгрижване на наркозависими и за връщането им в обществото.

С благословението на покойния митрополит от 1998 година досега всяка година през м. септември във Варна се провежда международния православен форум "Седмица на православната книга". Самият митрополит Кирил бе активен участник в него, както и в други международни богословски научни конференции и семинари, автор на много статии и доклади, публикувани в български и чужди православни издания, както и на няколко книги", каза патриарх Неофит.

В своето служение покойният кириарх на Варненска и Великопреславска епархия, "от детинство знаещ свещените Писания" (2 Тим. 3:15), се стараеше да пребъдва в това, на което е научен и което му бе поверено (2 Тим. 3:14) и се стремеше вярно да "преподава словото на истината" (2 Тим. 2:15)", подчерта в словото си патриархът.

Той съобщи, че Св. Синод, съгласно Свещените канони и Устава на родната ни св. Църква, "в изпълнение на архипастирски дълг и с отеческа загриженост назначи Негово Високопреосвещенство врачанският митрополит Калиник за Наместник на овдовелия, след кончината на прескъпия ни събрат Варненски и Великопреславски митрополит Кирил, епархийски престол, на когото всечестния клир и богохранимото паство на които изказваме искрени съболезнования трябва безпрекословно да се подчиняват в духовно, църковно и административно отношение до избирането на достоен наследник на покойния митрополит Кирил".

Като възнасяме топли молитви към всемогъщия Творец и Спасител на света за упокоение на новопреставления наш събрат и съслужител, надяваме се, че делото на неговата вяра, труда на неговата любов и търпението на неговата надежда" у Господа нашего Иисуса Христа пред Бога и Отца нашего" (1 Сол. 1:3) ще бъдат милостиво приети пред престола на Всевишния. Ние вярваме, че за своето предано и вярно служение на Църквата Христова, той ще чуе милостивият призив на Небесния Отец: "Добри и верни рабе, влез в радостта на господаря си" (Мат.25:21). Амин, завърши словото си патриарх Неофит.