Тя е жената до Пламен Нунев. Неговата съпруга, приятелка, опора. Тя е майка, а той – баща и щастлив дядо. Жената, която го кара да се усмихва като ученик щом звънне телефона му и тази, която го вдъхновява да вярва в любовта и доброто. Тя е тази, която му готви вкусно вкъщи. Тази, която кара колело с него в парка и катери високи върхове. Тя е жената, която го успокоява и балансира. Тази, която го чака търпеливо да се прибере след дълъг ден в Парламента. Стилната жена, която стои до него на закуска при Обама. Тя празнува рожден ден на днешния голям празник Благовещение… Тя е Таня Нунева.
В един откровен разговор за политиката, любовта, добрите дела, вдъхновението и женското начало с русенската журналистка Мария Иванова, публикаван в сайта zdravedae.com.


- Таня,  на 25 март ти празнува рожден ден, а християните празнуваха Благовещение – Денят на майката, семейното огнище… В какво вярва Таня Нунева?
-  Днес ние имаме още един празник и това е рожденият ден на жената, дала живот на моя съпруг – Тинка Нунева. Искам да й пожелая много здраве и дълголетие. И на всички ваши читатели да честитя този прекрасен семеен празник и да им пожелая здраве, късмет, обич и уважение.
А в какво вярвам ли? Вярвам в себе си, в Бог, в семейството, приятелите и  добротата. Само те имат привилегията да даряват щастие, да връщат усмивката, блясъка в угасналите очи, надеждата. Аз вярвам, че това е пътят децата ни да имат самочувствие, самоуважение и да не се превръщат само в консуматори. Не на последно място вярвам и в чудесата, те ми дават сили да продължавам и увереността, че всичко е възможно.

- Каква е ролята на жената днес и каква трябва да бъде според теб?
- Това е човекът, който създава домашен уют, който зарежда мъжа с енергия и децата с любов. Жената трябва да бъде коректив в политическото семейство, каквото е нашето.
Основната роля на жената в днешно време е да е и балансьор. На всички ни е известно, че жените сме по-адаптивни, по-комуникативни и имаме силно изразена интуиция, съчувствие, способност за изразяване на емоции и сътрудничество. При мъжете мисленето е рационално, по-целеустремени и амбициозни са. И поради тази причина смятам, че ролята на жената е във всички сфери на обществения живот. В тази връзка, аз съм изключително щастлива, че евродепутат Мария Габриел през 2013 година беше избрана за евродепутат на годината в категорията „Равенство на половете”. Тя е абсолютен боец на тази тема за равностойното заплащане, равенството при вземане на решения на икономическо, политическо и социално ниво, както и насърчаване на равенството между половете.

 Да живееш с политик – трудно ли е или лесно?
- Да живееш с политика Пламен Нунев  е много лесно. Той е любвеобилен, добър, толерантен, мил човек, винаги успява да ме накара да се усмихна, а за мен това е най-важно. Въпреки че работа му като политик е свързана с доста негативни емоции и дълги отсъствия от вкъщи. Не смятам, че професията е основният фактор за  отношенията. Всичко зависи от душевното ни състояние. Пламен е един прекрасен човек-политик. С разум, сърце и душа.
В този смисъл, няма граници между политиката и любовта, това не са математически величини – приятелството, обичта и любовта към работата са нещата, които правят човек по-силен и по-уверен.

- А какво според теб липсва на българските политици?
- Като цяло липсват моралните ценности, липсва почтеност, която трябва да стане основната мисия на обществото. Няма диалог. Няма общи интереси в името на всички българи. Те трябва да проявят повече внимание и загриженост към хората. Да бъдат добри и позитивни.
.
- Промени ли нещо у теб закуската с Обама?
- Направи ме оптимистка, че в името на благородна кауза, хората могат да се обединят, въпреки различията си. Осъзнах, че човек трябва да бъде винаги позитивен, независимо от ситуацията, да се усмихва, независимо кой е срещу него, да вярва в доброто и да прави добро. Да прощава…

- Любовта по принцип е необяснима. Какво освен нея те свързва с Пламен Нунев?
- Любовта е стихия, а Пламен е моята сродна душа. Свързва ни общият мироглед и общи интереси – двамата обичаме голямото си семейство, спорта, пътуванията, планината, киното, играем табла, карти.
Той ме научи:
да не търся обич, а да обичам
да не търся разбиране, а да разбирам
да не търся утешение, а да утешавам,
защото когато даваме – получаваме,
и когато прощаваме, ни се прощава.

- Да, прошката дори лекува… И за финал ще ни разкриеш ли как поддържаш добра форма и каква е здравословната семейна традиция?
- Нямаме специална здравословна традиция. Любимият ни плод е ябълката. Няма ден от годината тя да не присъства на нашата трапеза. Закусваме с овесени трици. Караме велосипеди, ски, много разходки в планината и най-вече имаме много приятели. Те са нашата енергия.