Руските имперски амбиции към Арктика датират още от 1926 г. Тогава Москва обяви триъгълника Мурманск-Чукотка-Северния полюс за съветска територия.
След 90-те години на ХХ век обаче, когато усилено се заговори за приказните залежи от нефт, газ и диаманти на дъното под полюса, Русия започна да планира изграждането на арктическа военна сила.

Миналата година президентът Владимир Путин определи
Арктика като неизменна част от Руската федерация

и нарече глупава идеята районът да се оставя под международен контрол, след като отдавна американски ракетноядрени подводници кръстосвали свободно край Норвегия.


Събитията от тази пролет с анексирането на Кримския полуостров дават основание да се предположи, че Арктика ще е следващата перла в руската имперска корона по израза на президента на Атлантическия клуб Соломон Паси.


Много експерти смятат, че под дъното на Арктическия (Северния ледовит) океан и крайбрежието му са разположени големи залежи от подземни горива и минерали, сред които 1/4 от световните запаси от нефт и газ. Американски проучвания от 2012 г. посочиха, че в Арктика се намират 13-15% нефт, 30% природен газ и 20% газов кондензат от световните неразкрити залежи на течни горива. По данни на ООН в Арктика има над 100 млрд. тона суров нефт, което Русия счита за 2,5 пъти повече от наличните запаси, както и 50 млрд. куб. м природен газ.


Глобалното затопляне, което води до топенето на все повече ледове и снегове, улеснява достъпа до целия район на Арктика и го прави още по-апетитен. Американски изследвания от 2014 г. сочат, че към 2020 г. в Беринговия пролив (между Чукотка и Аляска) ще има възможност за 160 дни годишно свободно от ледове плаване. То значително ще улеснява преминаващите през пролива транспортни маршрути, прекосяващи Арктика и Тихия океан. Неотдавнашни снимки на НАСА потвърдиха намаляването на постоянните арктически ледове с 10% на десетилетие, което може да доведе до обезледяване на района към края на века. При тази ситуация доста страни, начело с Русия, вече са направили заявка за контрол върху все по-големи площи от континенталния шелф или от териториални води, но в крайна сметка целта е по-голям дял от цяла Арктика. Освен заради нефт и газ борбата е насочена към овладяване на находища на диаманти и други минерали, транспортни маршрути и улов на риба. Тези възможности продължават да се увеличават с отдръпването на полярната шапка и ледниците на сушата, което е факт например в Гренландия. Според международното законодателство петте крайбрежни страни - Дания (чрез Гренландия), Канада, Норвегия, Русия и САЩ,

са с изключителни
икономически зони до 360 км


(200 морски мили) от бреговете си навътре във водното пространство. Отвъд тази граница и край Северния полюс се разпростират международните води на Арктическия океан, наричани още като всички такива води - открито море. Площта на тези международни води възлиза на 2,8 млн кв. км.Морското дъно под тях също е международно, обявено от ООН като "общо наследство на човечеството".
Международното право постановява никоя страна да не притежава Северния полюс и международните води край него. Конвенцията на ООН по морско право от 1994 г. е подписана от петте крайбрежни страни, като

не е ратифицирана
само от САЩ


Тя предвижда всяка от тях да предявява претенции към продължението на континенталния си шелф навътре в открито море 10 г. след ратифициране и при доказването им те да бъдат признавани за нейни, за да може да използва подземните им богатства.


Известни сектори в открито море са предмет на отдавнашни спорове, а наскоро възникнаха още по-сериозни разправии.Акцентът е не само върху шелфа под тях, прилежащ на шелфа под изключителните икономически зони, но практически върху големи дялове от дъното и самото море. Русия има силна амбиция не толкова за затвърждаване на район на общо наследство, колкото за поделяне на шелфа между петте арктически държави, използвайки разпоредби на чл. 83 от Конвенцията по морско право и по-ранната Конвенция по открито море.


В Арктическия съвет, създаден през 1996 г., се включиха 8 държави, сред които петте крайбрежни. Другите са Исландия, Финландия и Швеция, с което в съвета вече има пет членки на НАТО. Това създава възможност те да се ангажират при необходимост например с подпомагане при диспути или взаимно съдействие, включително военно. Последното би било трудно осъществимо, тъй като според решение от 2008 г. на конференция на петте крайбрежни страни в Гренландия споровете между тях относно демаркационни линии ще се решават на двустранна основа. Все пак страните от НАТО в съвета успяват да координират подходи в арктическата политика и да създават представа за атлантическа сплотеност.
Наблюдатели в Арктическия съвет са по-големите западноевропейски страни, Китай, Индия, Япония и други страни от северното полукълбо.


Китай, както и Индия отбелязват растящо внимание към Арктика, насочено предимно към ресурсите. За Китай като най-голяма сила извън арктическите е трудно да има силно влияние, тъй като постепенно Арктика действително се превръща във

вътрешно стратегическо
пространство на сигурността


и икономическите интереси на Северна Америка, Европа и Русия. Въпреки това Китай поддържа траен интерес към достъпа до добив и транспортни маршрути, както и до проучвателни дейности.


Председател на Арктическия съвет от 2013 г. (за 2 г.) е Канада. Тя от 1925 г. има претенции, свързани с води и дъно в Арктика, включващи и собственост на Северния полюс. През последните години Отава активизира действията си за осъществяване на свои права по суверенитет върху територии и акватории в Арктика и увеличи своето присъствие, макар канадската военна активност да е значително по-ограничена от руската.


През 2007 г. Канада разкритикува факта, че руска подводница е монтирала руския флаг на дъното на Арктическия океан под Северния полюс. Според нея това е "перчене, с което руснаците няма да променят нищо, защото канадският суверенитет, води и територии в Арктика са известни". През същата година премиерът на страната обяви решение за построяване на 8 арктически патрулни кораба и център за военна подготовка на север.


През 2012 г. Канада заяви намерението си да създаде база на северния остров Корнуолис и потвърди строежа на кораби, сред които военни, пригодни за арктическите географски ширини.


През 2013 г. Отава внесе в специализираната комисия на ООН по границите на континенталния шелф документи за разширяването му с около 1,2 млн. кв. км, макар проучванията още да продължават.


Северният полюс се счита
за канадска принадлежност,

тъй като се намирал над дъно, което е естествено продължение на нейна територия. Така се оспорва руското становище, че полюсът се намира над дъно, по което преминава хребетът "Ломоносов", който пък е естествено продължение на руския шелф и на евразийската суша. Канадският външен министър тогава заяви, че международното признаване на външните граници на канадския континентален шелф ще бъде жизнено за бъдещото развитие на канадските извънтериториални ресурси.


Канада изтъкна решимост за борбеност и доказване на истината в своя полза, както и очакване на подкрепа от съседи, визирайки Дания и САЩ.
През март 2014 г. по повод анексирането от Русия на Крим премиерът изтъкна опасения, че подобна амбиция може да е валидна и за Арктика, поради което Канада (коментирана в Русия като "книжен тигър") би следвало

да предприеме
по-настъпателна
политика в района,
където и НАТО да има повече роля.


Подобно искане относно хребета "Ломоносов" има и Дания - че представлява естествено продължение на Гренландия. Остров Гренлания е датска автономна територия извън ЕС. С отдръпването на ледовете островът вече предоставя възможност за разработване на разнообразни подземни залежи. Гренландия предоставя на Дания най-близък териториален бряг до полюса. През последните години Дания изпрати няколко арктически геоложки експедиции за проучване и доказване на принадлежността на хребета и възможните граници на своя разширен шелф. Дания и Гренландия претендират за 62 хил. кв. км шелф, намиращ се основно на североизток от Гренландия.


През 2009 г. страната обяви намерение за създаване на арктическо командване на сили за бързо реагиране, наподобяващо норвежкото.
През 2006 г. Норвегия внесе в специализираната комисия на ООН предложение за признаване на разширен норвежки шелф в три зони с обща площ 235 хил. кв. км. То бе признато 3 години по-късно.


През 2010 г. страната разгърна свое арктическо командване в крайния север, отвъд Полярния кръг. Норвегия участва редовно в северни учения заедно със скандинавски, балтийски и други страни от НАТО и района и започна строежа на нов ледоразбивач за нуждите на икономическите дейности в Арктика.


Норвегия е
единственият
арктически съсед с
обща граница с Русия

и често изтъква опасения от руската активност в района. Така например през януари т.г. норвежкият министър на отбраната при посещение в САЩ изрази опасения от активизиращото се руско военно присъствие в Арктика. Осло не е съгласно с руските претенции към територия в Баренцово море.


Активизиралият се през 2013 г. дебат в съседна Финландия (а и в Швеция) за потенциално присъединяване към НАТО също бе подбуден от руската активност в Арктика. Финландски анализатори изтъкнаха значителното увеличаване на несъответствието във военната сила в района от руска страна в сравнение с преди 5 г. и в сравнение с останалите крайбрежни държави.


Докато САЩ не ратифицират конвенцията, няма да могат да предявяват претенции към разширена изключителна зона или шелф. От 20-те години на XX век САЩ са против секторното разделяне на Арктика, но напоследък отбелязват нарастващо внимание към района.


През 2007 г. бяха извършени геологически изследвания на дъното край Аляска за конкретизиране на континенталния шелф. По това време Държавният департамент заяви, че то "няма никаква юридическа стойност и не може да се явява каквото и да е основание за претенции към територия". През 2009 г. бе приета директива по арктическата политика, включваща както разработване на находища и развитие на района, така и стратегически интереси и сдържане. През 2011 г. бе подписан нов план за обединените военни командвания на страната, където бяха предвидени сили за Арктика. През ноември 2013 г. Министерството на отбраната на САЩ публикува арктическа стратегия, съдържаща интересите на страната, както и препоръчани мерки при нападение в района, като не се изключва нарастването на споровете и конфликтността.

През февруари 2014 г. Държавният департамент обяви създаването на поста специален представител по въпросите на арктическия район.
Миналия месец американският флот публикува план на

пътна карта за операции
през следващите 15 г.
в Арктика.


Различни военни и други структури на САЩ периодично провеждат учения в района. Де факто американската арктическа сила, опираща се на мощната армия на САЩ, е единствената, която би могла да бъде по-сериозно предизвикателство за руската.
След края на Студената война обаче в общи линии Вашингтон намали интереса си към Арктика. Затова днес в страната се чуват призиви за повече внимание към Севера на фона на активизирането на Русия и останалите крайбрежни държави. Неотдавна сенатор от Аляска разкритикува правителството, че "като че ли никога не е чувало за Арктика".