Думите свобода и демокрация изглеждат неразривно свързани като джин и тоник или Лаурел и Харди. В реториката на много западни политици двете думи са почти взаимозаменяеми. Обявявайки своя "дневен ред на свободата" през 2003 г. президентът Джордж Буш поздрави "най-бързия напредък на свободата в 2500-годишната история на демокрацията", пише британският в. "Файненшъл Таймс".

Но сегашните политически трусове в Египет показват, че свободата и демокрацията невинаги са едно и също нещо. Понякога те могат да са врагове. Египетските либерали, които подкрепиха военния преврат срещу президента Мохамед Морси оправдаха действията си с вярването, че правителството на Мюсюлманското братство, макар и избрано, заплашва фундаменталните свободи.

Вярно е, че опашките за петрол, повишаващите се цени на храните и чувството на намаляваща сигурност в Египет бяха от ключово значение за излизането на милиони противници на Морси на улиците.

Но също така е вярно, че ключови членове на египетското либерално движение ентусиазирано подкрепиха свалянето на избрано правителство. Либералите твърдяха, че Морси и Мюсюлманското братство потъпквали съдилищата, сплашвали медиите, не защитавали правата на жените и на малцинствата и внасяли все по-ислямистки оттенък в обществения живот с обещанието, че предстои още. Имало страх, че самите демократични свободи, които бяха дали шанса на Мюсюлманското братство не могат да бъдат гарантирани при управлението на партия, която в крайна сметка вярва, че получава инструкциите и властта си от Бог, а не от избирателите.

Египетският проблем не е единствен. В Турция светските либерали демонстрират срещу правителството на Реджеп Тайип Ердоган и неговата Партия на свободата и развитието. За разлика от Мюсюлманското братство Ердоган може да се похвали със солидни успехи в икономиката. Но все пак някои от оплакванията на демонстрантите в Истанбул са сходни с тези, които се чуват в Кайро. Те обвиняват турското правителство, че подкопава граждански свободи, уронва престижа на съдилищата, сплашва журналисти и подкрепя пълзяща ислямизация, която застрашава свободите на светските турци - било то дали става дума за правото им да пият бира или да се обличат "неприлично".

Подобно на Мюсюлманското братство ПСР в Турция отговори на оплакванията на либералите като се позова на спечеления си с избори управленски мандат. За страничните наблюдатели е изкушаващо да допуснат, че този сблъсък между демокрация и свобода е уникален проблем за мюсюлманските страни с ислямистки политически партии. Но това не е вярно. В Шри Ланка в момента избрано правителство активно подкопава независимостта на съдилищата и свободата на медиите. А в последните години станахме свидетели на народни демонстрации срещу нелиберални действия на избрани правителства в Москва и Банкок.

В Русия, Тайланд, Турция и Египет част от проблема изглежда е пропастта между сравнително богатия и образован градски елит, който остава с по-малко гласове на избори от останалата част от страната, макар и с известни изборни измами в руския случай. Веднъж дошъл на власт, избран популист с авторитарни инстинкти като президента Владимир Путин или Ердоган, може да стъпче свободите, на които държи градската средна класа, и същевременно се обръща към "истинската" нация в малките градове и селата.

Подобни действия подкопават обичайното западно схващане, че основата на всички други свободи е гласуването на избори. В действителност собствената история на Запада показва, че гласуването на избори може да бъде последната спечелена свобода, а не първата.

Във Великобритания спазването на независимостта на съдилищата и свободата на медиите до голяма степен се установи през 18-ти век. Но едва през 1928 г. всички мъже и жени над 21-годишна възраст получиха право на гласуване. През викторианската ера е било общоприето да се смята, че е необходимо минимално равнище на собственост и образование преди даден гражданин да получи правото да гласува. Когато правото на гласуване беше разширено през 1867 г., един британски политик заяви, че училищната реформа сега трябва да стане неотложен приоритет, отбелязвайки мрачно: "трябва да образоваме нашите господари".

Подобно мислене сега се възприема като остаряло и незащитимо на Запад. То обаче може да докосне някоя струна у възникващата средна класа в по-голямата част от развиващия се свят. Западни коментатори отдавна предричат, че засилващата се китайска средна класа ще поиска демокрация. Но в действителност много заможни китайци изглежда се страхуват, че ще настъпи "хаос", ако на селячеството се даде равен глас за управлението на страната.

Египетските либерали, които преживяват последиците от масовата демокрация в обществото, където около 40% от избирателите са неграмотни, могат да изразят съчувствие. Предвид влиянието на джамиите и религиозните телевизионни канали бедните в Египет вероятно ще продължат да гласуват за ислямистки партии, ако им се даде възможност.

Но макар египетският случай да навежда на мисълта, че в някои случаи демокрацията може да подкопае други важни свободи, събитията в Кайро показват също, че е невъзможно да се осъществи "либерален преврат". Веднъж свалили избрано правителство, вече се занимавате с репресия. Това означава цензура, хвърляне на политически опоненти в затвора, доста често, застрелване на хора по улиците. Демокрация и свобода не са едно и също нещо. Но свалянето на една демокрация води до един и същи тъжен резултат.