Добротата не е само въпрос на възпитание, но така също и на гени.
Изводът е на психолози от Калифорнийския университет в Ървин и Университета на Бъфало, който е резултат от изследване, при което от 711 участници са взети ДНК проби, чрез които да се разбере спецификата на рецепторите им за окситоцин и вазопресин. Оказва се обаче, че нашите гени имат значение в комбинация със специфичното светоусещане на всеки човек.
„Не сме открили гена на добротата, а само ген, допринасящ за нея, който обаче прави това само в съчетание с определен тип светоусещане", уточняват изследователите.
Според тях щедростта и дружелюбността на хората се предават чрез гените. Става въпрос за рецепторните гени на два конкретни хормона - вазопресин и окситоцин, които имат пряка връзка с начина, по който се държим помежду си. Тези хормони се свързват с клетките ни чрез различни рецептори, а други няколко гена пък на свой ред контролират дейността на самите рецептори.
Проведеното от психолозите изследване на определени гени има за цел да се разбере дали хормоните вазопресин и окситоцин играят някаква роля при по-общественополезни нагласи, като например благотворителност и гражданско съзнание. Участниците отговарят на въпроси, свързани с гражданските задължения на всеки човек, с останалите хора и света, както и със собствената им дейност по отношение на благотворителността и доброволчеството.