По данни на наблюдението от ЕС относителният дял на бедните сред работещите у нас се колебае между 7-8% през последните години.

Това заяви социалният министър Хасан Адемов по време на международната конференция на тема: "Работещи бедни- синдикални политики в подкрепа на най-уязвимите работещи на пазара на труда".

Форумът се провежда под егидата на Европейския работнически център. Участие вземат синдикалисти на политическо и експертно равнище от Италия, Франция, Белгия, Унгария, Полша и Румъния, както и социални партньори от България, между които представители на БСК, КНСБ, Икономическия и социален съвет, от Европейската анти-бедност мрежа и др.

Като страна-членка на ЕС приехме предизвикателствата на Стратегия "Европа 2020" и общата цел е да намалим броя на застрашените от бедност с 20 млн. души общо за съюза, а за нашата страна- с 260 000 души, продължи министърът. Най-действеният инструмент в това отношение представлява минималната работна заплата, каза той. За последните 5 г. тя е нараснала с 41% и се предвижда умерено увеличение и през следващите две години с 40 лв. на година. По този начин ще се гарантира потреблението на най-нискодоходните от наетите, тези, които формират съвкупността на "работещите бедни", подчерта Адемов.

През последните няколко години социалното министерство предлага методика за определяне на минималната работна заплата, посочи пред медиите министърът.

За съжаление, все още не срещаме подкрепа, както между социалните работници и работодателите, така и от Министерството на финансите. Ще продължим да настояваме размерът на минималната работна заплата да се определя в зависимост от обективни критерии каквито са производителността на труда, средната работна заплата, линията на бледност. За да може тя да расте не с някакви прогнозни 40-50 лв., а на базата на обективни параметри, увери Адемов.

Имам усещане за разбиране от колегите от МФ и се надявам да убедим и работодателите, за да се съобразим както с интереса на т.нар. работещи бедни, така и да гарантираме интереса на работодателите. Притеснителното е, че в някои от регионите тази минимална работна заплата доближава средната за този регион, но това са въпроси, които могат да бъдат уредени, поясни Адемов.

В препоръките на ЕК към националната програма за реформи в България има една точка, която визира точно този проблем - дали минималните осигурителни прагове не са пречка за наемането на повече заети в реалната икономика. При всички положения наличието на минимални осигурителни прагове в условията на договаряне между работодатели и работници и служители е механизъм, който гарантира конкурентоспособност на работодателите в борбата им със сивия сектор, а от друга страна - дава възможност за постъпления в осигурителната система, подчерта Адемов. А що се отнася до секторите, в които не са постигнати договорености - това е механизъм, в който нашето министерство осигурява само логистика. Повтарям- договарят се работници и работодатели. Тази година, втора поред, не сме пристъпили към административно налагане на минимални осигурителни прагове, припомни министърът. Защото сме убедени,че там, където не е постигнато договаряне има условия, които са пречка за това. Но тези 3%, с които те са увеличени за тази година минималните осигурителни прагове означава,че има сериозен аналитичен подход при договарянето, заключи той.