На 29 г. днес Юлиян Манзаров можеше да е играч на любимия му "Ювентус". И 24-годишната днес можеше да е Лора да е утвърдена певческа звезда. Можеше и Антоана или Антония да са националната ни гордост в леката атлетика. Какви щяха да бъдат днес приятелките отпреди 10 години от 5 "а" Борянка, Светланка и Женя? Ами 14-годишният Виктор и 15-годишните Валентин и Светослав. Най-малката Глория, която си отиде на 11, сигурно щеше да е студентка...


На 16 години Александра Гергова пише: За какво съм родена на този свят? Какво е призванието ми? Кой е правилният път, по който да поема... Човек е като бебе костенурче пред огромния дълбок океан живота и се пита да нагази ли в него, или ще се удави... Страшни въпроси се плъзват в съзнанието му като водорасли..." И тя, и останалите нямат време за житейски отговори - удавят се.

На 04.04 преди 10 години тези 12 деца потънаха в река Лим преди да "нагазят в океана на живота". 4.04.2004 г. бе кървавата Цветница на България.


Сън на момиче от автобуса, сякаш пророкува за трагедията.

"Преди да тръгна исках да напиша прощално писмо на майка си - че ако стане нещо с мен, най-големият ужас е да ме погребат в земята. Точно това не исках да направят, ако умра. И исках в писмото да им кажа колко много ги обичам. И как просто трябва да се оправят без мен и че ще съм някъде добре и че не искам да ме заравят в земята. Това бе точно вечерта преди да тръгнем. Не им го казах да не ги тревожа", казва Наталия след катастрофата.


Тахир също сънувал, че му пада зъб. Виктория отваря съновника и казва: "Това е на смърт!" Сънищата изплуват в съзнанието след катастрофата.