Отпадане на имунитета на кандидатите за изборни длъжности предложи председателят на временната парламентарна комисия за изготвяне на нов изборен кодекс Мая Манолова. На днешното заседание на комисията тя изтъкна, че в Европа защита за кандидатдепутатите има единствено в България.

Препоръките на ГРЕКО (Групата на държавите срещу корупцията към Съвета на Европа) са за отпадане на имунитета, каза Манолова и допълни, че доскоро подобна норма е съществувала в Литва, Армения и Грузия, но след докладите на международната организация България остава единствена.

Четин Казак (ДПС) предложи, ако имунитетът в сегашния си вид отпадне, да бъде измислена "някаква друга защита".

Според сега действащия изборен кодекс кандидатите за депутати и евродепутати, президент и вицепрезидент, кметове и общински съветници не могат да бъдат задържани или привличани като обвиняеми след регистрация, освен в случаите на заварено тежко престъпление.

Тази забрана стана причина прокуратурата да не може да повдигне обвинение на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов (ГЕРБ) по време на предизборната кампания, въпреки че спря досъдебното производство срещу него във връзка с подслушванията, защото били събрани достатъчно доказателства за извършено престъпление.

На днешното заседание комисията за изготвяне на нов изборен кодекс обсъди някои от идеите на граждански сдружения за промени в закона, изразени в публичните дискусии на комисията за взаимодействие с гражданските организации и движения. Мая Манолова предложи да отпадне паричният депозит за инициативни комитети, които издигат независими кандидати на парламентарни избори, за партиите той да бъде намален на 2500 лв., а за коалициите – 5000 лв. В момента депозитът е 10 000 лв. и се възстановява, ако партията премине бариерата от 1% от действителните гласове.

Четин Казак възрази, че депозитът бил гаранция за "някаква степен на сериозност" на кандидатите, и че трябвало в законите да има и "малко разум". Той изрази несъгласие и за друга идея на гражданските организации – един инициативен комитет да може да издига кандидат-депутатски листи във всички райони в страната – т.нар. "граждански листи", за които настоява Институтът за модерна политика на бившия депутат от НДСВ Борислав Цеков.

Според Казак това било начин да се заобиколи регистрацията на политическа партия. Мустафа Карадйь (ДПС) допълни, че по този начин партиите са поставени в неравностойно положение, което противоречи на първоначалната идея на предложението – равнопоставеност на участниците в изборния процес. Според Мая Манолова пък гражданските листи били "на ръба на Конституцията".

Членове на Централната избирателна комисия (ЦИК), които също присъстваха на заседанието, изтъкнаха, че основните проблеми при прилагането на сега действащия кодекс са организационно-технически.

Зам.-председателят на ЦИК Румяна Сидерова даде за пример несъгласувани срокове за регистрация на депутатите, както и проблеми с неизяснени функции на секционните избирателни комисии, които затруднявали обучението и работата им.

Сабрие Сапунджиева, също зам.-председател на ЦИК, поиска възнаграждението за членове на секционни и районни комисии да бъде определено в закона, за да не се влияе от политическата конюнктура. "Не е нормално да искаме хора с висше образование, по възможност юристи, да се отказват от работата си за месец и половина срещу заплащане от 300 лева", каза тя и допълни, че това се отразява на качеството на работата на комисиите.

Тя посочи и проблеми с гласуването на българите в чужбина заради неуточнени функции на Министерството на външните работи и предложи да се улесни отварянето на нови избирателни секции извън България.

Сапунджиева поиска още организацията на референдумите да бъде отделна част от изборния закон.

Владимир Христов посочи като проблем партиите, които се регистрират за участие в изборите, но не представят кандидатски листи и след това искат да им бъде възстановен депозитът, което противоречало на закона. Затова е необходимо да се уточни какво означава една партия да е участвала в изборите, допълни го Румяна Сидерова.