През 2050 в света ще живеят 9,6 милиарда души - с 2,6 милиарда повече, отколкото днес. При това растящата средна класа в Индия и Китай днес вече консумира повече месо, откогато и да било преди.

Увеличаването на населението се случва в доста неудобен момент. За да се победи глобалното затопляне, човечеството трябва да отдава все повече земеделски площи за отглеждането на суровини, използвани при производството на биогорива. Едновременно с това не могат да се изсичат гори за нови земеделски участъци - планетата и без това се задъхва от парниковите газове, техните емисии биха всички рекорди през миналата година.

По тази причина учените се вълнуват от въпроса: с какво ще се храни растящото население на земята през следващите десетилетия?

На пръв поглед отговорът е очевиден. За да се изхранят новите гърла, фермерите просто трябва да увеличат производителността. Още повече, че урожаят и без това постоянно се повишава благодарение на новите изкуствени торове.

Но не всичко е толкова лесно. За да няма недостиг на храни, производството на зърнени култури трябва да се удвои. 40 години няма да са достатъчни за това, изчислиха учените от Университета в Минесота, цитирани от Финмаркет.

Урожаят расте прекалено бавно

Икономистите са анализирали статистиката за увеличаването на урожая от царевица, ориз, пшеница и соя в цял свят за последните четири десетилетия. През този период той е нараствал с добри темпове. Ако този ръст продължи, добивът на царевица от хектар ще се увеличава с 1,6% годишно, на ориз - с 1%, на пшеница - с 0,9%, на соя - с 1,3% годишно.

Но дали това е достатъчно, за да се удовлетвори бързо нарастващото потребление? В най-добрия случай нуждите на населението от продукти ще бъдат удовлетворени на 70% /именно с толкова ще нарасне реколтата от царевица/. Най-зле стоят нещата с пшеницата - нейният добив ще се увеличи само с 38%.

Учените отбелязват, че увеличаването на реколтите от земеделски култури няма да бъде еднакво в целия свят. Например, в САЩ добивът на пшеница от хектар ще расте с 2% годишно. Но в някои части от Индия или Източна Европа урожаят няма да расте в течение на много години. България, заедно с Украйна, е една от страните в Европа, където ще бъде регистриран най-висок спад на добива на пшеница, според американските експерти.

В много части на света увеличението на производителността няма да се случи заради недостатъчния обем на инвестиции в земеделието, обясняват учените. Много бивши съветски републики биха увеличили реколтите си за сметка на по-добрите торове, но те просто не правят това.

Впрочем даже там, където всички достижения на науката работят за благото на фермерите, не може да се повиши производителността над едно определено ниво. Земеделските стопани се натъкват на една "биологична стена" - природата просто не позволява да се отглежда на един участък по-голямо количество зърно.

Означава ли това, че в бъдеще светът ще се сблъска с масов глад? Не. За да стигне храната за всички жители на планетата Земя, човечеството трябва да реши пет проблема: 1. да се откаже от производството на биогорива; 2. да повиши урожаят там, където това е възможно. Например в страните от бившия Съветски Съюз и Африка; 3. да усъвършенства торовете; 4. да намали количеството на месото в менюто; 5. да съкрати обема на хранителните отпадъци в цял свят.