С цел засилване предимствата и минимизиране недостатъците на двата основни типа изборни системи - пропорционалната и мажоритарната, в световната, но особено в европейската практика са постигнати компромиси в комбинирането и съвместяването на двата принципа.

Като резултат са разработени и се прилагат различни варианти на трети тип изборна система – смесената система. Това е в основата на предложението на проф. Емилия Друмева, което тя направи днес в парламента за изборната система, която да залегне в новия Изборен кодекс. Всъщност няма предопределено уеднаквена класификация на изборните системи. Вътре в рамките на тези три основни типа – мажоритарна, пропорционална и смесена, днес правната теория констатира голямо многообразие в комбинирането на детайлите, посочи тя.

При смесената система се правят опити да се комбинират черти от пропорционалната и от мажоритарната за взаимно неутрализиране на техните недостатъци, продължи видната експертка. И като резултат такива системи се прилагат в Германия, Мексико, Малта, Сенегал, Япония и др. Смесена бе и системата, по която се проведоха изборите за Велико Народно събрание през 1990 г. в България. Проф. Друмева се спря на германската избирателна система, известна като "персонализирана пропорционална система". В тази комбинация обаче ясно и определено превес има пропорционалният принцип, а мажоритарният елемент има ролята на коректив, уточни тя. При тази система гласът на гражданина е раздвоен - той гласува със своя "първи" и със своя "втори" глас. На национално равнище се сумират гласовете, подадени за всяка отделна партия, пресмята се колко мандата всяка партия печели на национално равнище. Пропорционално спечеленият от всяка партия брой мандати се разпределя после вторично между листите на същата тази партия, издигнати в отделните провинции. Гвоздеят на системата е в следното: спечелените от една партия индивидуални мандати в мажоритарните райони се извеждат от общия брой национално спечелени пропорционални мандати на същата партия. Разликата пропорционални мандати се запълва с кандидати от листи на същата партия. Извършило се е инкорпориране на мажоритарните мандати в броя на пропорционалните, обясни проф. Друмева. Но тя има и недостатъци - сложност като конструкция, вероятност за свръхмандати - когато партията печели повече мажоритарни мандати, отколкото пропорционални, което се преодолява с вторично преразпределение.