На 24 май не съм убедена, че дори по отношение на този празник имаме обща визия като общество, каза проф. Амелия Личева, главен редактор на „Литературен вестник“ и декан на Факултета по славянски филологии към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, по време на тържеството пред паметника на „Св. св. Кирил и Методий“ на Националната библиотеката.
"Когато говорим за ценностна на езика, ние говорим за ролята на образованието, мястото на култура и ценностите, които отстояваме. Сега, когато кажем "Български език", една част от обществото казва, че е важно само националното, глобализъмът е национално предателство, трябва да прокламираме корените. Другата част от обществото, с което се идентифицирам, казва, че българският език е част от европейското семейство", посочи Личева. 
Вярата в езика в новия век направи дебата за големите и малките езици излишен. Дойде ред в култ да издигнем ролята на преводачите, каза още проф. Амелия Личева.
Ковид пандемията накара много политици да препрочетат антиутопиите на Марагратет Атууд, за да схванат, че литературата отдавна е предрекла случващото се, посочи тя.
Според Личева, ако опитаме малко повече да четем и да се четем, да тълкуваме и да прилагаме четене с разбиране, може би ще успеем да свържем нишките в така разделеното ни общество, в което в момента разговорът е невъзможен. И тогава наистина ще можем да празнуваме овластяването на езика, допълни тя.