Коментар на Румен Петков за Поглед.инфо

Според една велика реплика, хората се делят на три вида: част от проблема, част от решението и част от пейзажа.
Очевидно е, че хората от София днес вече не искат да бъдат част от пейзажа и да приемат партийните заигравки с олигархията като нещо обикновено и пренебрежимо. На 23-та година от демокрацията гражданското недоволство е кипнало до такава точка на възмущение, че ако нещо не бъде направено бързо, всички рискуваме да изгорим.
Вярно е - протестира само София, но всъщност, задайте си въпроса - може ли един кабинет да управлява добре, ако столицата се е превърнала в разбунен кошер. Възможно ли е да правиш дори елементарни планове за бъдещето, ако всяка вечер пред Министерския съвет се веят знамена, а лятото е станало горещо и много политическо.
Заради това смятам да ви запозная с моя анализ на ситуацията.
Ще се постарая той да бъде ясен, точен, конкретен и без лъжа. Мисля, че времето на прахта в очите отмина, днес е време всички да бъдем част от решението, защото иначе просто пейзаж няма да остане.
Лидерът на БСП Сергей Станишев срина своята кариера пред очите на всички. Днес гражданите по улицата искат оставката на кабинета, но, според мен, политикът, който напълно се делегитимира и самоунищожи, това е Сергей Станишев.
С един малоумен ход той причини няколко неща:
• разруши и малкото добро, което е направил в БСП - отказът от коалиция с "Атака" през 2005 година и европейският имидж на левицата;
• проигра всичките си шансове да бъде шеф на Еврокомисията. Той имаше някакви шансове за това, но ги изгърмя заради странната си любов към Делян Пеевски и неговите морални катарзиси;
• на практика върна България в началото на 90-те години и изкара хората по улиците;
• за пореден път позорно отказа да подаде оставка, въпреки че сътвори изключителен гаф;
• окопа се апаратно на "Позитано" 20, въпреки че цялата партия е настръхнала против него и вече не иска да го търпи;
• демонстрира абсолютна неадекватност в кризисна ситуация и влезе в безкрайна спирала от простотии;
• унищожи перифирията от центристки избиратели на БСП;
• даде реалната политическа власт в партията на лице, за което никой никога не е гласувал - говорим за спътницата му в живота Моника Йосифова;
• създаде своя собства апаратна олигархия на "Позитано", която да му гарантира статуквото, въпреки електоралния разпад;
• демонстрира, че не е никакъв лидер, че не е научил абсолютно нищо, че няма право да се нарича социалист, защото днес, когато улицата вика "Червени боклуци", тя трябва да си дава ясна сметка, че възгласът трябва да е: "Розов боклук" и да се визира единствено Сергей Станишев;
• напълно срина възможностите за цял мандат на кабинета на Пламен Орешарски, а това беше постижимо;
• освети себе си като подставено лице на някакви неясни, задкулисни, тъмни, прокълнати интереси;
• даде да се разбере, че е човек без собствено мислене, без достойнство, без никаква политическа смелост и визия.
Опитах се да опиша проблемите около Станишев безпристрастно и без емоция, защото емоциите са лош съветник, а анализът трябва да е безпощаден и точен.
Всеки, който мисли, че Станишев може да остане лидер на БСП, обаче, трябва да отиде да се прегледа. Гафът му е непростим и няма да му бъде простен. Той ще го преследва до края на живота му. Станишев си позволи да направи БСП заложник на собственото си его, на собственото си интригантско разбиране за политика, на собственото си семейство и сега резултатът е очевиден - разбунтувана София и паникьосан лидер на левицата. Непростимо, тревожно, гнусно и осъдително.
В моите очи, обаче, премиерът Пламен Орешарски все още има кредит на доверие. Дори и под обществен натиск и неспокойствие, неговият кабинет прие няколко много важни решения и прекрати прокълната липса на социална политика на предишния кабинет. На гражданите в София социалната политика им изглежда като нещо периферно, но всъщност страната се нужде от нея, защото в бедна държава никога няма да успеем да постигнем върховенство на закона или работещи институции. Бедността е проблем номер едно, и ако не бъде поставен остро и правилно, всеки протест ще приключва в отчаяние и депресия.
Егото на Станишев, обаче, не му позволи да спаси кабинета или поне да направи работата му по-лека.
Ако в съботата, след оставката на Пеевски, Станишев се беше оттеглил, общественото напрежение нямаше да стигне до взрив. Станишев обаче отказа да носи отговорност и постъпи като паникьор на "Титаник", впи се здраво като воденичен камък във врата на капитана (Орешарски), обвързвайки собствената си съдба със съдбата на кабинета. А това е нечистоплътно и отвратително действие, защото лишава левицата от възможност да приложи някаква различна политика, но вече освободена от вредното присъствие на Станишев.
Искам социалистите да разберат.
Проблем номер едно на Орешарски не е софийският бунт.
Проблем номер едно на премиера е Сергей Станишев и си мисля, че министър-председателят вече го осъзнава.
Станишев е като паразит върху гърба на този кабинет и смуче неговите жизнени сили, защото очевидно иска да има компания в политическото си давене.
Орешарски е технократичен и експертен човек и съм дълбоко убеден, че не е подозирал в какво блато го натикват с кандидатурата на Пеевски, за която дори го убедиха да каже, че е лично негова.
Аз все още вярвам, че той може да бъде полезен и прилежен премиер, защото избори веднага ще повторят цялото статукво по абсолютно перверзен начин и не само няма да донесат реална промяна, но ще затвърдят безнадеждното усещане, че олигархията е всеприсъствена, задкулисна и изключително мощна.
Още един аргумент.
Убеден съм, че кандидатурата на Делян Пеевски не е била дадена от ДПС или пък персонално от Ахмед Доган, както се опитват да подхвърлят някои „толерирани"от Моника сайтове. Ако това беше истински сценарий, а Станишев убеден демократ, той имаше изключитено лесен изход. Излиза пред народа, казва, че не може да приеме Пеевски, защото съвестта му не го позволява и обявявя курс към нови избори.
Щеше да ги спечели.
Хората жадуват за морални жестове, защото не са ги виждали нито веднъж по време на целия преход.
Какво обаче става в действителност?
Станишев държи в тайна до последния момент кандидатурата, въпреки че текат процедурите за допуск на Пеевски до секретна информация, а най-накрая, в самия ден на гласуването, той буквално изнасилва своята парламентарна група, за да приеме решението.
Очевидно е, че Пеевски е личен избор на Станишев, лично негова кандидатура или кандидатура, за която лично е бил „убеден", че е негова. И нека да не играе театър сега, че това било "тежка политическа грешка на БСП".
Това е тежка политическа грешка, не, тежко политическо харакири на самия Станишев и то без никакви странични морални катарзиси.
Като премиер Орешарски не заслужава да има лидер на БСП като Станишев. Станишев е скритата лимонка, той е слуга на олигархията, той е моралния изверг, който се подигра с всичко социално и заслужава не само да подаде оставка, но да бъде изключен от БСП за уронване на моралния престиж на партията.
Защото БСП, по време на целия преход, никога не е получавала такъв морален удар. Дори по време на голямата криза през 1996-1997 година БСП загуби властта, но запази морален авторитет. Това беше капитал, който Станишев пропиля с едно позорно гласуване, с едно отвратително решение, защото си помисли, че БСП вече му е бащиния.
Една стогодишна партия не заслужава човек без всякакво усещане за история, за социалност, без реална биография, без трудов стаж, който никога не е живял истински живот.
Защото, дори и да си тръгне сега, моралното петно на БСП ще остане, а то се трие невероятно трудно, няма лесно изчистване. Това е петно, което ще остане, за да ни напомня в какви мизерни времена ни е натикал един неудачник.
Аз давам своето доверие на Орешарски.
Мисля, че той има полезни действия. Стига да бъде отърван от воденичния камък на своята шия.
Но доверие на Станишев вече - не!
Доверието не е като катарзисите. То е безценно.
Нямам излишни ресурси от него.