„Със сигурност, за да оцелееш и да се развиваш в началните години на комунизма, трябваше да разграничаваш начина си на общуване от вътрешните си убеждения. За да възстановим баланса, ни препоръчваха веднъж на няколко седмици да излизаме от България и да пътуваме до Турция или Гърция. Все още пазя скъпи спомени от много български приятелства и огромното гостоприемство, с което ни приемаха, въпреки политическите различия”, разказва Брус Бихарел, британски бизнесмен, който в началото на 60-те години живее и работи в България. Той е първият представител на британска компания в България след Втората световна война. Спомените му от социалистическа България бяха публикувани в блога на посолоството на Великобритания у нас.

В началото на 60-те години Shell International решиха да пратят човек от екипа си в представителството в България (Пирин), който да отговаря за България и Румъния. Приех предложението и така станах първият представител на британска компания в България от Втората световна война насам. Преместих се в малък, но удобен апартамент в София с жена ми и малкия ни син.

Като цяло имам много топли спомени от това време, въпреки преобладаващата комунистическа атмосфера. Бях аполитичен, (но с всички подслушващи устройства наоколо това бе необходимо). Беше ми интересно да се запозная с българската търговска сфера, включително петролната, химическата и логистичната индустрии, както и земеделието. Имам мили спомени от каране на ски на Витоша, пътувания до Боровец, Варна, Бургас, Пловдив и Рилския манастир. Отношенията ни с околните бяха много добри, дори и по онова време, но все пак човек трябваше да ограничава контактите си с българи, дори, за да предпази тях самите.

След като се опитах да закупя трион за спешни ремонти от голям магазин в София осъзнах как работи системата. Поръчката отне час (за намиране, поръчване и заплащане), след което отидох на горния етаж и ми казаха, че всички резачки са продадени, а следващата пратка е след две години. Като човек, занимаващ се с бизнес, разбрах, че тази система няма дългосрочни перспективи, но за да бъда по-дипломатичен (и да оцелея), запазих тези мисли за себе си.

Докато бях в България представителят на Neftochim UK бе накаран да напусне заради шпионаж. Тогавашният търговски съветник в посолството също беше принуден да напусне. Бе толкова объркан, когато разговаряхме (и убеден, че аз е трябвало да бъде жертвата). Интересни времена!