До пролетта земеделието вещаеше много добра реколта. Сухите ветрове, липсата на влага или пък обилните валежи в някои региони се оказаха пагубни за определени реколти, добивът на някои от които бележи над 30% спад в сравнение с 2012 г. При хлебното зърното нещата са обратно, в световен мащаб се очакват едни от най-добрите реколти тази година. Има засилен добив, който се очаква да достигне до 700 млн. тона., което неизбежно ще рефлектира и върху цената. Тя ще се повлияе негативно на световния пазар, което ще подбие сериозно цените на родния. Българските производители и търговци на зърно ще бъдат подложени на жесток натиск и от преките ни конкуренти на Черноморския пазар - Русия, Украйна и Казахстан, смятат в сектора.
На борсата у нас вече се говори за изкупни цени от 300 лв. за тон, при реална себестойност към 350-360 лв. за тон, при пшеницата например. Сериозните загуби, които застрашават сектора са крайно обезпокоителни и правят ситуацията за преработвателите обезпокоителна, защото освен високи разходи по производството, сега предстои и т.нар. рентно плащане.
Много голяма част от арендните договори са свързани като цена със стоковата продукция и натуралната рента или се дава в натура, или по пазарни цени в пари. За това ниските цени не са добре дошли за българското население, което има да получава рента.
Миналата година рентите се изчисляваха при 350-400 лв. за тон., а тази година се наблюдава спад с поне 20-30%. Ако през 2012 г. цените са били около 37 лв./дка средна рента за страната, то тази ще са близо 28-30 лв. и дори нагоре. Неизбежно това ще удари и цените на земите, които така или иначе вече изключително много спадат, коментират в бранша. В последните години именно арендаторите бяха сред най-активните купувачи. Те заедно с много спекулативни играчи, които имат свободни средства, доведоха бума в цените в последните 2-3 години. Сега обаче мнозина започват да губят и да разпродават.
Голяма част от фермерите у нас купуваха земя, за да запазят стопанствата си, а и защото държавата даваше сериозни обещания за подпомагане на сектора. Това включва не само европейски проекти, но и въвеждане на закони за комасация, подобряване и засилване на напоителния капацитет, който в момента е едва 2%. Много от хората, които запазиха земите си в очакване на „бум" на цените или разцвет на земеделието, сега са принудени да продават на безценица, сочат данни в регистъра на публичните продажби.