Заемите под 400 лева вече попадат под ударите на закона. Така дори за малките суми ще можем да търсим правата си, ако станем жертва на незаконни такси и лихви. Галина Тодорова, която работи в софтуерна компания обяснява пред bTV, че преди половин година имала спешна нужда от малко, но "бързи" пари. Тя кандидатствала онлайн за 250 лв. След месец върнала 290 лв.
„Побързах да ги върна, за да не стане лихвата по-голяма, а и сумата беше малка, за да я бавя да си създавам проблеми”, казва Галина.

Хора от бранша коментират, че докато законът не бъде гласуван окончателно, приемат въпроса за тавана на лихвите като "дискусионен". Предупреждават обаче, че ако стане факт ограничението - оскъпяването да не надхвърля с повече от 50% размера на заема, много от фирмите за бързи кредити ще минат в сивия сектор и ще се създаде "рай за лихварите".

Това, което е сигурно - дори за малките суми до 400 лв. клиентът вече ще трябва да получава предварително пълната информация за това, което ще дължи - на хартия, без дребен шрифт. В него на отделни редове трябва да са описани вноските, общият размер на сумата, която трябва да се върне, както и таксите при забавяне.

„Конкретна цифра няма, защото това е непредвидимо кога ще се случи, но има обяснено какво се събира като такси и законната лихва”, обяснява Ина Илиева от компания за бързи кредити.
Според новите правила, когато таксите са по-високи от законните - клиентът не е длъжен да ги плати. В тези случаи може да се обръщаме към Комисията за защита на потребителите.

„Законът не може да ви гарантира, че ако не си плащате кредитите, няма да имате проблеми. Все пак потребителите трябва да четат самите договори и условията по договорите”, предупреждава обаче Иван Бъчваров - гл. секретар на КЗП. Окончателното приемане на закона за потребителския кредит се очаква в сряда.