Слави Ангелов е един от най-известните ни разследващи журналисти. Познава изключително добре подземния свят, но винаги е на страната на добрите. Заради опита му продуцентите на "Под прикритие" го поканиха да измисля криминалната линия на сериала.
Почти цялата му професионална кариера минава в "24 часа". Днес Ангелов е главен редактор на седмичника "168 часа". На 2 април стартира телевизионната му поредица "На прицел".



- Г-н Ангелов, предстои да разкажете 12 ваши журналистически разследвания по БНТ в документална поредица. Какво ще представлява тя?

- Стартираме на 2 април, сряда, 22 часа, първия филм от тази поредица на БНТ 1. Ще се нарича "На прицел" и реално ще е един сезон, тъй като до началото на световното първенство по футбол през лятото ще излъчим дванадесет 27-минутни документални филма, които се снимат в момента.

- Вие се занимавате с тази тематика почти 2 десетилетия и познавате много от лицата от подземния свят. Кои от тях ще покажете?

- Точно преди два месеца "почти" отпадна и станаха 2 десетилетия, откакто пиша за престъпния свят. Ние започнахме да снимаме активно "На прицел" преди около месец, но реално аз съм се подготвял за тези филми дълги години. Уговарял съм хора, които днес - явно или със скрито лице, ще застанат пред нашата камера. Преговарял съм дълго за ценни секретни документи, за видеозаписи от различни престъпления, които са изключително атрактивни.

- Какво снимате - възстановки на криминални престъпления, свидетели, жертви?

- Зрителите на БНТ ще видят по много от всичко това - от

истински записи
на реално случили
се отвличания,


обири и опити за убийства - през интервюта с жертви, с поръчкови убийци, наркомулета. Всичко това имаме амбицията да е монтирано много динамично и красиво, за да има силно въздействие. В това отношение изключителна е помощта на режисьора Николай Василев, оператора Недялко Данов и продуцента Геновева Радева.

- Изглежда по-лесно да убедиш човек да говори за вестника, защото сте само двамата, отколкото пред камера.

- Винаги съм подозирал за проблема с камерата, но сега директно се сблъсках с него. Радвам се, че благодарение на тези 20 години в професията познавам правилните хора, които имат какво да разкажат и могат да го направят интересно. Това сега ми помага много. Във всеки от епизодите ние ще имаме интервю с т.нар. "вътрешен човек" - истински престъпник, който познава в дълбочина съответния мафиотски бизнес - независимо дали това ще е наркодилър, посредник в подготовката на реално случили се убийства, прекупвач на антики или банков обирджия.

- Ще има ли свидетели със закрити лица или променен глас? Защо се прави това?

- Точно тези "вътрешни" хора ще бъдат със скрити лица, а някои и с променен глас. По този начин ние се ангажираме, без да звучи пресилено, да запазим живота им. Интерес към това да разберат кои са те в действителност има както мафията, така и държавата. Втората може да ги разследва, а първата да се стреми дори и към физическото им отстраняване. Те са изключително ценни, защото познават подземния свят от първа ръка, не можем да ги изложим на риск.

- Какви са големите трудности, които срещнахте при заснемането на всяка серия?

- Най-трудно, естествено, беше в началото. Докато налучкаме верния ритъм и стил на работа при монтажа. За да влезем в срок, тъй като реално имахме само месец преднина от първия ден снимки до старта на предаването, работим с двама монтажисти - Филип Петков и Цветослав Юруков.

Снимането става бързо, макар че дори интервютата се правят с няколко камери и по начин, който ни дава допълнителна динамика. Много повече обаче отнема подготовката. Например да убедиш един истински, успешен крадец да ти покаже най-новите компютри, с които се крадат дори последните модели автомобили "Инфинити". Или пък наркопласьори, които пред теб опаковат дозите дрога и ти разказват рисковете на този бизнес. Човек, участвал в организирането на покушение, да ти разкрива защо убиват наемните убийци.

Не е никак лесно и се изисква силно доверие и да присъстваш с оператор на определени операции на полицията, ДАНС и митниците. И в същото време тези филми да не са полицейски - в тях се търсят всички гледни точки и проблеми. Ще има и за корупцията в МВР.

- Потиска ли ви заниманието с криминалните дела у нас? Как се чувствате, когато разговаряте с жертвите?

- Въпреки че съм си изградил защитни механизми, цялата информация за задкулисието, за истинските процеси и хората, които дърпат конците и дават направление на живота около нас, няма как да не ме потиска.
Компенсирам всичко това с

моите постоянни
мании - последната
е фридайвинг


- гмуркане без кислородни бутилки, само с шнорхел и маска. Каквото и да ми се случва, каквото и да съм работил, когато затворя очи, се гмурвам в голямото синьо. Миналата година слизах на 12-13 метра под водата. Тази пролет, надявам се, че ще сляза под 20 метра благодарение на моя приятел и инструктор Любо Стефанов, който, представете си, се е гмуркал на цели 61 метра на един дъх.

Често влизам в морето и с харпун в ръката, което носи съвсем различна тръпка. Там - под водата, забравям за всичко. Изтривам моментално харддиска с гадостите.

- Пренасяте ли тези истории вкъщи? Съпругата ви Татяна също е журналистка, но се занимава с политически теми. Тя как възприема работата ви?

- Винаги съм се стремил да заключа "страшните неща" дълбоко у себе си. Татяна е невероятен човек - изключително умна, търпелива и разбираща - жена с вкус. Аз така може и да ви изглеждам много добър и симпатичен на пръв поглед, но има един лаф: "да не ти е в къщата", който точно за мен е измислен. Знам, че е трудно да се живее с човек като мен, който често влиза в крайности в желанието си да постигне по най-добрия начин всичко, което си е поставил за цел. Затова съм страшно благодарен.

- Страх ли ви е, когато правите разследванията си? Защо?

- Има една мисъл на Александър Смит: "Всичко се подслажда от риска." Много я харесвам. Естествено, че е имало много моменти на страх. И все още ги има. Но представете си

журналистика без
риск - импотентно,
като виртуален секс


- Имало е моменти в кариерата ви, когато вътрешният министър иска информация и дори съвет от вас. Ласкае ли ви подобно отношение?

- Имало е такива случаи. Дори са ми искали не просто съвет, а анализ по определена тема. Това обаче не ме ласкае, а по-скоро ме притеснява силно като данъкоплатец - защото ако се налага аз да анализирам вместо съответните служби в МВР, които разполагат с целия ресурс и информация, това вече звучи много притеснително.

- Вие сте консултант на "Под прикритие", който има огромен успех не само у нас, но и в чужбина. Този успех дължи ли се на достоверността?

- Успехът на "Под прикритие" се дължи на много неща, а реализмът е само едно от тях. Успехът на сериала според мен преди всичко е резултат от това, че в един екип са се събрали много съмишленици - професионалисти в своята област, и което е много важно,
хора с добър вкус към живота. Оттук вече идва добър сценарий, добър кастинг, добра режисура и успешен продукт.

- Какво е различното в киното от документалните кадри?

- Правенето на добра история - фикция или документална, е много различно, но еднакво трудно. Мислил съм си - щом успяваш да напишеш големи истории, събирайки с месеци и години пъзела на едно разследване от стотици парченца, значи много по-лесно ще ти бъде да измисляш истории за "Под прикритие".

Оказа се, че не съм прав. Киното се случва по съвсем други правила. И за да успееш, трябва здраво да работиш.

- Какво научихте за киното от "Под прикритие"?

- Напоследък много си давам сметка за това какъв късмет и шанс имам вече 20 г. да работя нещо, което ми е толкова интересно. А "Под прикритие" е едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали. Много съм благодарен на екипа, че ме допуска до абсолютно всичко, свързано с правенето на филма.

Веднъж отидох
уж за 15 минути да
видя как се снима
един банков обир,


евентуално да отстраним някакви грешки, ако има в декора или в ситуацията, която ще се снима. И, няма да повярвате, останах на снимачната площадка цели 8 часа!

Иначе най-приятно е, когато се открива и закрива сезонът и се излъчва на живо епизодът в заведение пред няколкостотин човека. Виждаш нещо, което ти си измислил - може да е просто реплика, диалог или сцена, и зрителите в залата реагират положително - няма как да не се почувстваш приятно.

- Каква иска да стане дъщеря ви с двама родители журналисти вкъщи?

- Дъщеря ми Ина миналата година искаше например да е сервитьорка и дизайнерка едновременно. Сега иска да е певица, пее непрекъснато в банята. Утре не мога да прогнозирам накъде ще се хвърли.

Ние не налагаме нищо - оставяме я сама да търси своето голямо нещо.

Интервюто взе Паола Хюсеин