В света се наблюдава тревожна тенденция, безпокои се Международната организация на труда /МОТ/.

За периода от 1990 до 2009 делът на заплащането на труда в БВП е намалял в 26 от 30 развити страни. Средно за страните от ОИСР този показател се е съкратил от 66,1% до 61,7%.

В САЩ през 80-те години делът на труда в БВП се е колебаел в диапазона 68-70%, но от тогава се свива. В Япония и Германия до края на 70-те години този показател даже е растял. Но и там 80-те години на миналото столетие са се превърнали в преломен момент, отбелязва специализираният сайт Финмаркет.

Спадът на цената на труда в развиващите се страни изглежда още по-тревожно. Например, трудът на китайските работници е започнал рязко да се обезценява през 2004.

При това няма как да стане така, че всичко да се хвърли върху мързела и непродуктивността на работниците. Производителността на труда и в развиващите се, и в развитите страни през този период е растяла, размерът на техните икономики е нараствал. Сега разликата между растежа на производителността и цената на труда е огромен.

Съдбоносните осемдесетте години на ХХ век

Делът на труда в националния доход не е падал винаги. В развитите страни той се е колебаел, но като цяло е бил достатъчно стабилен до началото на 80-те години на ХХ век. Какво се е променило с настъпването на епохата на диското и яркия грим?

Икономистите нямат еднозначен отговор на този въпрос. Но ето няколко теории.

Тъй като снижаването на разходите за заплащане се наблюдава и в Европа, и в Азия не трябва да обвиняваме конкретен икономически модел /американски, германски или китайски/. След като тенденцията се наблюдава в цял свят, това означава, че причината е в глобалните промени.

Виновни са и бурният растеж на новите технологии, които промениха ролята на човешкия труд в производството, и глобализацията, довела до ръст на финансовите пазари, и намаляващото влияние на синдикатите.

Лукас Карабарбунис, Брет Нойман, Чикагски университет:

Тайната на стопяващите се разходи за заплати се крие в увеличаването на спестяванията на корпорациите. Ако през 1975 компаниите в развитите страни са плащали на служителите си средно 65% от своите доходи, през 2007 този дял е намалял до 60%.

Получава се, че голяма част от растящите печалби на корпорациите не са отивали за плащане на дивиденти и повишаване на заплати, а са се съхранявали на баланса на самите компании. В страните от Г-8 спестяванията на корпоративния сектор за последните 30 години са нараснали с 30%.

В началото на 80-те години компаниите са се сблъскали с факта, че цените на инвестиционните стоки рязко са се съкратили в сравнение с цените на потребителските стоки. В резултат корпорациите са започнали да икономисват от заплати и да харчат част от тези пари за инвестиции и развитие. В крайна сметка, ако преди 30 години глобалните инвестиции като цяло са се финансирали от спестявания на домакинствата, днес те се финансират благодарение на икономисаните от корпорациите заплати. Крахът на СССР окончателно развърза ръцете на корпорациите.

Катлин Гайър, ляв икономист:

Последиците от Великата депресия са довели до историческо разместване в баланса между труда и капитала. Социалните сътресения и масовата безработица са превърнали много работници в радикали, които са започнали твърдо да настояват за повишение на заплатите пред работодателите. Капиталистите, които са видели Комунистическата революция на територията на бившата Руска империя, са се бояли и са отстъпили.

Допълнителен стимул за тях е била възможността да покажат, че капиталистическото общество може да бъде справедливо, богато и осигуряващо социална защитеност на работниците не по-зле от комунизма. Когато СССР се е сринал, вече не е съществувала алтернатива на капитализма. Капиталистите вече е нямало от какво да се страхуват и са започнали да обръщат все по-малко внимание на благоденствието на работниците.

Впрочем, ако гледаме на промяната на заплатите в реални цифри, то ситуацията не е чак толкова мрачна.

В световен мащаб реалната средна месечна заплата за последните десет години е нараснала с почти една четвърт. В Азия тя се е увеличила почти два пъти, докато в развитите страни е нараснала с около 5%. В Източна Европа реалната заплата се е повишила почти три пъти, но като цяло това се е случило заради прехода към пазарна икономика. В Русия, например, през 90-те години тя се е свила с почти 60%. За възстановяване до изходното равнище се били необходими 10 години. И едва след 2000 година е започнал нейният реален растеж.